Всъщност, оказа се, че имам достатъчно пари в банката, за да накарам капитана да направи леко отклонение от курса и да остави Лиза и Дан в Хонконг, където да започнат новия живот като господин и госпожа Ръш. На нея в крайна сметка й просветна колко глупава е била, както и знаех, че ще стане. Тя осъзна, че когато обичаш някого истински, просто няма значение дали той вярва в телесното наказание в училищата, в откъсването на Британия от Европа завинаги и до края на света и прибирането на бежанците в концлагери, заедно с гейовете, наркоманите и самотните майки.
О, и познайте още кой идва с нас.
Джейсън!
Точно така. Джейсън Донован.
Сблъскахме се — буквално — на една улица в Сохо и беше абсолютна любов от пръв поглед. За него де — той дотогава не ме беше виждал (освен онази вечер в „Гручо“, когато изобщо не е гледал както трябва), докато пък аз съм влюбена в него още от времето на „Тоо many broken hearts“ насам.
Държи се с мен невероятно. Той е мил, нежен и внимателен и не ми дудне нонстоп за звездното си минало — освен когато го помоля да ми разкаже някоя весела случка от онова време. И най-хубавото е, че ме накара напълно да забравя онези двамата… Как им бяха имената? Джак и Луи? Джим и Лерой? Няма значение. Нещастници.
Джейсън прави абсолютно всичко за мен. Току-що е сложил да готви вечерята (нещо невероятно с патица и червен пипер), от което всички главни готвачи могат да се пукнат от завист, и докато тя се задушава, ми стяга куфара за пътешествието.
— Джейсън — извиквам, — да не забравиш да ми сложиш горнището на банския. Може да пиша горещи, напълно лишени от задръжки порно книги, но май още не съм готова да се покажа без горнище пред майка си.
Докато смехът му отеква откъм спалнята (той ме намира за страшно забавна), си мисля колко удивително и бляскаво приключва историята.
Защото е това.
Краят.
Щастливи до края на дните си и всичко оставало.
15
Не, наистина.
Това е.
Краят.
Край.
Лили Бикърстаф излезе от сградата.
16
Ще ми се.
Всичко отпреди малко беше лъжа. Добри пожелания. Познати също така и като глупости. Измислих всичко. Освен онова с офертата на Джейкъбсън. Тя вече е седемстотин и три хиляди. (Защо и три ли? Защото така може и да мине.) Последните дни доста често звъни на Мери. Всъщност прекалено често. И аз знам, че трябва да се радвам, но това е само поредната част от кошмара. С всяка лира отгоре се качва и кръвното ми налягане.
Защото не мога да кажа на майка си, а щом не мога да й кажа, единствената ми възможност е да избягам от страната и да й пратя картичка от някой монакски данъчен рай, но това всъщност не е никаква възможност, защото не искам да живея в дьржава, където всички освен принцеса Каролина са прехвърлили шейсетте и всеки домашен пудел си има собствено порше. Може да ме помислите за скучна, но аз си харесвам Скруч Енд.
Не мога да кажа на мама поради всички стари причини плюс една чисто нова: според мен тя откача. Изоставила е изродския вид на Едуина Кюри и вече се облича в още по-изродско черно. Нямам предвид прелъстителните малки черни рокли за коктейл, нито пък вампирското готическо черно, а черното, което се среща из средиземноморските държави. От черната забрадка до черните обуща, носени от бабичките. Чиито съпрузи са починали. Аз си знам, че татко напоследък се губи, но съм напълно сигурна, че още не е умрял. И не е само черното. Около нея непрекъснато се носи потракване. Премята зърната на дървената си броеница. И тлъстото разпятие на врата й. Голямо ли? Ако го развърти над главата си, ще утрепе и Арнолд Шварценегер с него. И като че ли това не стига, ами и преди няколко минути ми се обажда:
— Лили, видях нещо безкрайно удивително.
— Какво?
— Мадона.
В скучния Финчли? Любовта й към всичко лондонско не отива ли прекалено далеч?
— Къде? — питам.
— В един картоф.
Уф. Знам, че навремето се е обличала доста странно, но чак пък кореноплод?
— …В момента е пред очите ми. Реших да обеля малко да изпържа за гарнитура на пилето и я видях. Дева Мария.
А, тази Мадона.
— …Картофът е сорт „Крал Едуард“. Увих го в станиол и го сложих в хладилника, ама ме е страх, че ще се набръчка. Мисля да го снимам, да напиша отдолу накратко какво е и да го изпратя във Ватикана. А ти трябва да ми дадеш телефона на Антъни. Той много ще се зарадва. Представяш ли си? Нашата Господарка, Майката на Исус в картоф от пазара „Бъджън“.