Вдигам ръце. И обвинявам Ант. Само че не мога да му вдигна скандал, защото аз бях тая, дето подпали цялата история с Антъни.
Наистина ми се ще да поговорим с татко за нея, но той е зает…
С госпожица Високи Токчета.
И макар поведението му да ме отвращава, не мога да кажа, че го виня! Искам да кажа, погледнете го горкия за какво се е оженил; жена, която се облича все едно вече е мъртъв и погребан, виждаща свещени образи в кореноплодни зеленчуци. И аз щях да потърся убежище в обятията на някоя изкуствена блондинка с вишневи нокти.
Поведението на баща ми:
Именно за него ще получим сега кървави подробности. Двете с Лиза се катерим по скърцащото стълбище към офиса на Колин Маунт, международен частен следовател. Вчера се обадил на Лиза, за да й каже, че има писмен доклад и… снимки.
— Знаеш ли, май наистина трябваше да послушаме Ант — казвам, тътрейки крака след сестра си.
— Какво, да се откажем точно сега? Дай поне да видим како е открил. Така или иначе, ще трябва да му платим.
— Аз ще трябва да му платя. И освен това какво смяташ да правиш с тази информация. Според мен, щом татко е решил да си съсипва семейния живот, това е негово право. Както каза Ант, той е голям човек.
— Типично за теб, Лили. За пореден път си заравяш главата в пясъка. Същото като с Марша Мелоу и…
— Марша Мелоу — обажда се зад нас някакъв дрезгав глас. — Ето на тая искам да й имам номера в тефтера си.
Колин Маунт пъхти нагоре по стълбата, зачервил физиономия и налят до козирката с течен обяд. Хванати сме в капан.
— Горките ми куклички, сигурно се чувствате ужасно. Повярвайте ми, знам колко е трудно. — Колин Маунт полага полага всички усилия да звучи като опечален душеприказчик. — Да, товаа, което виждате, е адски шибано шокиращо, ще ми простите френския.
Това, което виждаме, всъщност е адски шибано нищо. На бюрото пред нас е разпръсната подборка от размазани зърнести черно-бели снимки. Правени са през нощта и показват задната стена на малката фабрика на татко в Едмънтън. Мъж, който донякъде прилича на татко, стои на някакъв малък паркинг до бял микробус. Той е с жена.
— Това тя ли е? — пита ме Лиза.
Е, руса е, но не съм сигурна. Снимките очевидно са правени от доста голямо разстояние и телената мрежа отпред пречи да се видят добре татко и жената. Прилича малко на онези некачествени фотографии на НЛО, които изобщо не приличат на космически кораби и най-вероятно са сглобени в нечий заден двор с малко пластмаса и тел.
— Май е тя — отвръщам. Щеше да е по-добре, ако снимките бяха цветни, тогава може би вишневите нокти на краката щяха да я издадат със сигурност. — Ама даже и да е тя, това не доказва нищо. Доказва просто, че татко си е говорил с някаква жена на някакъв паркинг.
— Същата жена, с която е пил в Сохо — добавя Лиза като литературен детектив, току-що забелязал решаващата улика, която ще разреши случая.
— Това може да е всяка, Лиза. Може да е клиентка. Шефката на отдела за закупуване на закачалки в „Скечли“ или нещо такова.
— Не, не е, освен ако това не й е втора работа — прекъсва ме Колин Маунт. — Казва се Сандра Филипс. За приятелите „Санд“. На двайсет и девет години е и работи в „Премиер Кетъринг“ в Сохо.
— Видя ли? Нищо общо със закачалките за дрехи — възкликва леля ни Марпъл… искам да кажа Лиза.
— Живее в Ууд Грийн и ходи на танци в „Лайт фанданго“ на магистралата — продължава Колин Маунт. — Пие „Садърн Комфорт“ с лимонада и си боядисва косата в „Курц енд Тинц“. И сутиенът й е 86В… Макар че това едва ли ви интересува.
Лиза се обляга и скръства ръце — случаят е приключен.
— Виж какво — възразявам аз, — това, че татко познава някаква от кетърингова фирма…
— Руса, цицореста служителка от кетърингова фирма — допълва Лиза с неприятната интонация на майка ни.
— Няма значение. Това, че я познава, не означава, че спи с нея. Може да замисля някакво голямо изложение на закачалки и тя да зарежда шведската маса. Не можем така лесно да правим заключения.
— Хайде пак. Лили, извади си главата от пясъка и подуши евтиния парфюм. Изправи се лице в лице с фактите. Татко никога през живота си не е замислял някакво събитие — той е абсолютен социален аутсайдер. Какво прави с нея, щом не
я чука?
— Боя се, че сестра ти е права — обажда се Колин Маунт. — Вие сте изискани млади дами и затова не исках да ви показвам другото.
Той бръква в някакво чекмедже, изважда друга снимка и я слага на бюрото си пред бюрото си пред нас. На нея се вижда мьж, който донякъде прилича на татко, седнал с провесени крака в задната част на отворен бял микробус… Вижда се и блондинката, клекнала пред него. Поглеждам Лиза, която е пребледняла сигурно колкото мен.