Но няма да е честно да я убия. Не, трябва да я вържа и да й причинявам разни болезнени усещания с кухненски прибори в продължение на седмици… И след това да я убия.
— Лили, какво правиш тук?
Обръщам се и виждам отворените врати на асансьора. Джули и още няколко момичета от офиса са излезли оттам. Тя изглежда… зашеметяващо. Повече като новата госпожа Дейвид Бекъм, отколкото като годеницата на някаква си резерва, за която никой не е и чувал.
— Мислех, че отдавна си си тръгнала — казва тя, след като стига до мен.
— Не — отвръщам, забелязала начина си за измъкване. — Стана ми кофти, че няма да ти вдигна ципа.
Смесвам се с тълпата, която се изнизва на улицата. Джули ме хваща под ръка, очевидно доволна, че съм тук. Изминаваме известно разстояние и аз поглеждам през рамо.
По дяволите.
Забелязал ме е. Колин Маунт е на десетина метра зад нас. И ми помахва. Ускорявам крачка и буквално отлепям Джули от земята.
— Закъде си се разбързала? — писка тя. — Имаме цяла вечер на разположение.
Обичайната ми тактика по купоните е да си намеря някой ъгъл и да се опитам да се слея със стената — имам няколко рокли с десен на магнолиева дървесина, закупени специално за тази цел. Но не и тази вечер. Тази вечер аз съм пеперудка, прехвърчаща от група на група, щедро пилееща вниманието си върху всяка жива душа. Обсъдих намаляващите приходи от реклами при силната конкуренция на шефа на продажбите на „Работещо момиче“, часовите пояси във Флорида с някакъв плешив тип, чието име не разбрах, и изслушах около петдесетина загубени разсъждения от страна на пъпчивия шестнайсе годишен, дето пълни тонерите, даже говорих с футболисти. Алън на Джули ми обясни какво прави задното крило и то няма нищо общо със защитата от насекоми. Един симпатичен едър младеж на име Сол, за когото някой ми спомена, че играел в националния, ми обясни системата четири-четири-две. Тъкмо се канеше да ми обясни какво е засада, ама аз му казах:
— Ей, аз да не съм ти някоя фръцла, дето няма и представа какво е засада, че да й правиш разни тъпи демонстрации със солта и пипера.
Изтощена съм.
Единствената причина да продължавам е, че докато разговарям с някого, онзи мръсен изнудвач няма да ме закачи. Той е седнал на висок стол на бара и цяла вечер не сваля очи от мен.
— …Не, не съм виждал контактно копие от години — говори
Вик от производствения, настоящият ми събеседник.
— Сериозно? — отвръщам, полагайки всички усилия да изглеждам изумена.
— Да. Умряха, когато печатът стана дигитален. Днес всичко е скапани пиксели. Направо ми е бръмнала главата.
— Сигурно — отвръщам, чудейки се какво ли е пък това пиксел и с надеждата, че след това няма да ми бъдат задавани въпроси.
— Освен това, сладурче, ще ми наглеждаш ли пиенето, докато ида до тоалетната. Мехурът ми ще се пръсне.
Той ми подава бирата си и ме оставя обзета от паника. Нямам с кого да разговарям. Колин Маунт е забелязал шанса си и слиза от стола си на бара. Очите ми трескаво шарят из помещението, търсейки някой (който и да е), в когото да се вкопча. Сол изглежда свободен, но футболните ми въпроси са изчерпани и всъщност, макар да не мога да си го призная, нямам ни най-малка представа що е то засада. Забелязвам пъпчивия шестнайсетгодишен и решавам, че вероятно ще успея за пети път да изимитирам смях на тъпата му шега за италианското вино и фъстъците. Бързам да си проправя път към него, но не успявам. Диди ме сграбчва за ръката. Не знаех, че и тя ще е тук, но сигурно е така, защото изглежда пияна — изминали са няколко секунди, а тя продължава да се крепи на мен.
— Лили, ега ти скапания купон — ломоти тя. Май е забравила, че само допреди няколко часа искаше да ме уволнява.
— Така ли? — казвам и поглеждам през рамото й. Мазният гадняр е обратно на безопасна позиция на стола си.
— Пълно е със скапани футболисти — простенва тя.
— Ами, на гаджето на Джули това му е работа.
Сега Диди е приковала поглед в тялото на Джули, която се натиска с Алън. Езикът му май се е наврял там, където и зъболекар досега не е прониквал. Късметлийка такава. Никакви грижи. Никакви тревоги. Никакви други проблеми, освен някаква атлетична буца, дето само чака да й разкопчее сутиена „Ла Перла“ от 250 лири.