— Леле Боже, тия двамата само с пожарникарски маркуч можеш ги раздели — казва Диди.
Колкото и да им завиждам, тонът й ме кара да настръхна.
— Имай предвид — продължава тя, — че това няма да трае дълго. Шест месеца най-много.
— Тя поне си има гадже. За разлика от теб и мен.
— Е, аз предпочитам да не скачам в леглото с всеки, когото срещам — обижда се тя.
— Ако пробваш поне веднъж, може би ще се отървеш от тоя пън на раменете си — процеждам. Господи, наистина ли й го казах? Сигурно съм пияна…
Диди обаче не ме слуша. Вниманието й е приковано в бара, където някаква висока брюнетка чака да бъде обслужена. Не й е нужно да размахва двайсетачка, за да я забележи барманът — устните, деколтето и краката като от реклама за чорапогащник успяват да го сторят вместо нея. Но колкото да е зашеметяваща, не външният й вид е това, което ме сащисва. Сащиства ме фактът, че Люис стои до нея.
— Това е новото гадже на Люис — изсумтява Диди, което ме кара да подозирам, че може би той е приложил тъпите си номера и на нея.
— Познаваш ли я?
— Дойде в офиса една вечер миналата седмица. Люис казва, че била голяма работа… Ама аз не знам. Доста студенокръвна ми се струва. Не я виждам да изкара много.
Аз я виждам. Устните… Деколтето… Краката. Горката. Кой ли пък би искал да векува със свиня като Джейк? Исках да кажа татко. Исках да кажа Люис. Боже, колко съм преуморена. Бъркам ги всичките тия негодници до един.
Питието на брюнетката пристига. Тя подава чашата на Люис, защото мобилният й телефон в чантата звъни. Докато говори, Люис идва при нас. През последните три седмици и нещо го избягвам доста успешно, но сега май ме хвана натясно — не мога да се отлепя от Диди, защото Колин Маунт е готов да се спусне като дебела, вмирисана на бира пантера.
— Диди, би ли ми направила една услуга? — казва Люис.
— Естествено — подмазва се тя.
— Когато Рос свърши да говори, мини да я запознаеш с останалите. Тя ще ти бъде много признателна за тази работа.
О, Боже, това била Рос!
От плът и кръв!
На живо!
Пред собствените ми очи!
Но това не е момичето от снимката на бюрото. Сигурно е оригиналната Рос, която му се обади първия път, когато той ме заговори. Горката. Чудя се дали знае за момичето в рамката. Той ги сменя като носни кърпички — нещо като Джейк на „Виагра“. Добре че не му се хванах на въдицата. Какво общо мога да имам с мъж, който възлага представянето на приятелката си на личната си секретарка? Чувала съм, че шефове карат секретарките си да купуват на жените им цветя и бельо, но
това пък вече на нищо не прилича. Чудя се дали ще накара Диди да скъса с нея, когато му омръзне.
— С удоволствие, Люис — изчуруликва Диди и се хвърля към Рос. Или е по-тъпа, отколкото я мислех, или по-повърхностна — най-вероятно и двете.
Двамата с Люис изпадаме в неловко мълчание… Което той най-накрая нарушава.
— Е, Лили, май най-после останахме насаме — ако не се броят петдесетима или шейсетима пияни купонджии, бандата футболисти и персоналът на бара.
— Ъъ… Ъмм…
Я ме чуйте. Автоматично съм преминала на мънкащ режим. И го зяпам като невидяла. Изглежда страхотно. С тези големи очи. И ризата му е много хубава — тюркоазеносиня и лъскава и леко тясна, и се обзалагам, че и слиповете му са страхотни…
Престани, престани, престани! Той е мръсник. И си има приятелка. А може да си има няколко, ако се вярва на фактите (рамка за снимки).
— Какво ти е? — пита той. — Напоследък ми се струваш доста отчуждена.
— Ъмм… Да… Ъъ… Добре съм. Само малко… Ъмм… съм заета.
— А аз си мислех, че е заради мен. Нали разбираш… Че съм направил нещо не както трябва.
Какво да си направил, Люис? Освен това, че ме накара да те харесвам, ако трябва да започнем с нещо, като ме покани на среща, въпреки че от рамката на бюрото ти те гледа гадже като Красти Търлингтън, след което се появяваш на купона с бедната измамена Рос.
— Не… Ъмм… Господи, не… Не си направил нищо.
— Сигурна ли си? Понякога съм малко…
Надменен? Арогантен? Саркастичен?
— …безцеремонен.
Засега „безцеремонен“ върши работа.
— …без да искам — довършва той и никога не съм го виждала толкова мил — е не чак мил, но всичко е относително. — Онзи следобед в офиса ми… Сигурно си останала с погрешно впеч…