Това е — щял е да ме налага до смърт с фалшив „Ролекс“.
Ама че съм идиотка! Лиза много щеше да се зарадва на един часовник. Ама той си тръгна и аз си изпуснах шанса. Продължавам да се чувствам като пълна глупачка, докато се качвам до третия етаж, където Ант ме чака на вратата. Облечен е в къс копринен халат, под който стърчат голите му кльощави космати крака. Косата му е рошава и едвам гледа — очите му са две подпухнали цепки на небръснатата му физиономия. Изглежда отвратително.
Но е най-приятната гледка на света и аз се хвърлям хлираща в прегръдката му.
Половин час по-късно седим на високите, предизвикващи замайване столове на плота от неръждаема стомана насред най-просторния полиран паркет, който съм виждала извън физкултурен салон. Толкова е просторен, че на него може да се играе баскетбол и в ъгъла пак да остане място за тренировка на румьнския отбор по спортна гимнастика. Но такова нещо няма. Вместо това само Ант и аз си говорим в огромното минимално обзаведено пространство, което те с Алекс наричат дом.
Значи това е мансарда. Винаги съм се чудила. Когато рекламират жилища тип „мансарда“, лондонските брокери на недвижими имоти имат предвид няколко квадратни метра дъсчен под с изглед към някой задръстен с боклуци канал на доковете — с други думи, не особено впечатляващо. Това тук обаче е извънредно, масивно, помпозно впечатляващо.
Пием второто си кафе (помагащо най-вече на Ант) и сълзите ми вече почти са изсъхнали. Разказала съм му всичко.
— Мислиш, че съм сбъркала, така ли? — питам нервно.
— Като си избягала ли? И да, и не. Напористият ти изнудвач почти сигурно ще отиде при вестниците, но така поне се решава проблемът с казването на майка ти. И така няма да си в една стая с нея, когато разбере…
Усмихвам се, защото това бяха и моите брилянтни заключения.
— …Но ти, разбира се, няма да имаш никакъв контрол над това, колко ужасно ще прозвучи всичко — защото ще е в ръцете на „Мейл“.
Усмивката ми помръква.
— Не си казала на никого, нали? Нито на Лиза, нито на онази твоя агентка?
— На никого.
— Добре, значи ще направиш така.
Боже, той иска да направя нещо. Нали точно от правенето на нещо избягах?
— Ще си почиваш, ще се забавляваш и ще забравиш за всичко… — продължава той.
Алилуя! Музика за ушите ми.
— …Поне докато не се прибереш у вас.
Пфу!
Чувам шум. Някъде откъм далечния край на мансардата, където — така си мисля — спят Ант и Алекс. Алекс сигурно се е събудил. Това ме стряска, но реакцията ми е нищо в сравнение с тази на Ант. Той направо изскача от кожата си, все едно е напълно забравил, че живее с някого.
— Сигурно си умряла от глад — пита ме припряно. — Отсреща има бистро. Иди и поръчай нещо. Аз се обличам и идвам до десет минути.
— Няма проблем. Ще те изчакам. Не съм толкова гл…
Но Ант ме е избутал от стола ми и ме тика към вратата. Какво става? Защо толкова държи да ме разкара? Не иска да виждам Алекс? Мамка му, а може би Алекс е лош човек. С пистолет. Е, това е Америка.
Стигаме до вратата. Тъкмо Ант да я отвори, и отново се чува някакво раздвижване. Обръщам се, поглеждам към дъното на мансардата и виждам Алекс, който е излязъл иззад преградата. Поглеждам Ант, който е замръзнал на място. Алекс, който е облечен в същия халат като Ант, пристъпва към нас бос. Въпреки че от това разстояние ми е трудно да кажа, той изглежда по-дребен, отколкото си го представях. Има небрежна къса прическа и момчешко лице — почти като елф…
Опаа. Току-що ми хрумна нещо, което вероятно обяснява паниката. Може би това не е Алекс. Я да проверя — с най-добрия ми приятел всяко предположение е предпоследно.
— Това Алекс ли е? — прошепвам.
— Не… Той е при техните в Бъфало — шепне ми в отговор Ант. — Това е Франки.
— Ант! — изсъсквам. — Мислех, че си решил нещата.
— И аз така мислех — обезсърчено отвръща той.
Той решава, че май е прекалено късно да ме натири навън и двамата се отправяме обратно към вътрешността на мансардата. Франки е отишъл при бара, където потрива все още сънените си очи и ни гледа подозрително. Наистина е много деликатет — няма нищо общо с обичайните закусващи със стероиди типове, по които си пада Ант.
— Добро утро. Остана ли кафе? — провиква се той.