Освен това си напазарувах. Когато се стигне до злоупотреба с кредитни карти, не съм Лиза, но човек не може да отлети чак в Ню Йорк и да не си напазарува, нали така? С тази мисъл тръгнах и открих абсолютно същите магазини,
продаващи абсолютно същите неща като в Лондон — всичко освен „Марк и Спенсър“. И въпреки това успях да напълни четвърт от мансардата на Ант и Алекс (нелека задача) с най-различни торби. Освен това си закупих огромен сребрист куфар, в който да отнеса покупките си у дома.
У дома. Ааааааааааагггггггггхххххххххххх!
Прибирам се утре. Премислях идеята да остана още малко — е, завинаги, всъщност, — но не мога. Трябва да се изправя лице в лице с нещата. Да си извадя главата от пясъка. Да поема оттоворност. Всичките онези гадости за пораснали хора. Един господ знае какво ще намеря, като се прибера. Даже не посмях да се обадя на никого за последни вести. И, както казах, именно това се опитвам да забравя през последните два дни. Но сега, когато до отпътуването ми остават по-малко от двайсет и четири часа, стомахът ми загрява за сериозно танцово представление.
Ант е решил да ме отвлече от тези мисли, като ме е извел навън. Облечена съм и съм готова. Отне ми всичко на всичко три минути, за да облека нещо и да прокарам молив по клепачите си. За разлика от мен Ант се е заключил в банята от шейсет и седем минути (и продължава да виси вътре). Господи, понякога е такъв гей.
А пък Франки изобщо не е забелязала.
Горката. Как ли се чувства?
Ант скъса с нея следобеда, когато пристигнах. Отишъл да се види с нея след работа с надеждата, че покоят, тишината и свръхбогатата клиентела на изисканата художествена галерия ще сведат истерията й до минимум. Не станало. Сега тя иска да го съди за емоционални вреди, а галерията иска да го съди за повреда на картина на „Хокни“. Не разбирам защо обвиняват него — той само е приклекнал.
Честно казано, пада му се. Това не съм му го казала, разбира се. Искам да кажа, че не е редно аз да поучавам него да не льже. Все едно Павароти да каже на Пласидо Доминго да остави сладкишите с крем. Ант знае, че не мога да му кажа нищо. Въпреки че не беше нужно да отбелязва как неговият опит можел да ме научи на нещо относно пораженията, които могат да нанесат лъжите и тайните. Умник.
Не мога да кажа, че в момента съм щастлива с него. Той е напрегнат и неразговорлив, откакто съм пристигнала — не че прекарахме много време заедно. Алекс го няма и той е „много зает“ в клуба. Може и да е истина, но според мен е и причина да ме отбягва. Чувствам се като че ли съм направила нещо нередно, но не беше моя вината, че го сгащих с приятелката му. Кой ми беше казал да се отбия — по всяко време?
Отношението му е другата причина, поради която усещам, че трябва да си ходя. Колкото и да ми хареса в Ню Йорк, не се чувствам добре дошла тук. Освен това Алекс се връща утре и не искам да им преча. Да им преча! Абсурдна мисъл. С пространството, което си имат, мога да седна кротко в някой ъгъл и няма да ме забележат седмици наред.
Чувствам се наранена. Прелетях пет хиляди километра с епична криза на главата и най-добрият ми приятел на света буквално ме отхвърли. Аз никога не бих постъпила така с него. Когато преди няколко седмици той се изтърси в Лондон, аз бях изцяло на негово разположение (освен когато трябваше да ходя на работа и/или да се справям с най-различни мои кризи, което си беше през повечето време, но и така аз бях до него, по дяволите). Знам, че сега ще излезем, но съм сигурна, че ме извежда от задължение — защото е последната ми вечер. Е, нямаше нужда да си хаби усилията, по дяволите. Ще си отида сама в любимия си бар и ще изпуша тонове цигари. Ще му го кажа веднага щом излезе от… Щрак.
Вратата на банята се отваря. Ант излиза и изглежда… сензационно. Облякъл е тясна зелена риза от ламе и любимите си джинси, които изглеждат четвърта ръка, но са му стрували доста заплати — „нужни са били неколкостотин човекочаса висококвалифициран труд и двама модисти на име Долче и Габана, за да изглежда една дреха толкова шибано“. Въпреки че моята рокля е нова, аз се чувствам потискащо размъкната в сравнение с него.
— Изглеждаш страхотно — казвам.
— И ти — отвръща той.