— Съжалявам, че тези няколко дни се държах като задник — продължава той. — Аз не исках, ама ти беше толкова нацупена…
— Не съм — нацупвам се аз.
— …че просто разбрах, че съм те натъжил. Смешното е, че трябва да ми е кофти, че преебах живота на Франки, да не говорим за Алекс — него го преебавам непрекъснато — ама единственият човек, за когото ми е най-кофти, че съм наранил, си ти… Винаги си била ти и винаги се надявам да си ти.
Мамка му. Сега вече плача.
Излизаме от ресторанта и Ант се оглежда за такси. Вечерята беше… Ъъ… Ние изобщо ядохме ли? В Ню Йорк видях един куп места с табели „КОЛКОТО МОЖЕТЕ ДА ИЗЯДЕТЕ — $9,99“. Днешното не беше от тях. Изгорих повече калории да дъвча, отколкото имаше в чинията. За столовете да не говоря. Бяха като за задници на супермодели — а моят е двойно по-голям. Освен това бяха много гладки и наклонен леко напред с идеята вечерята да се погълне максимално бързо и така да се увеличи броят на клиентите — колкото и известен да е задникът на стола, за място винаги чака някой още по-известен.
Защото — и това беше приятната част — наистина беше звездно сборище. Беше все едно да влезеш в брой на „Хелоу!“, само че без смотлите от прогнозата за времето и второстепенния персонаж от сериалите. Всеки беше някой и всички си кривяха вратовете да проверят дали някой не е повече някой от тях. Докато зяпах глупаво как Ал Пачино си говори със Сюзан Сарандън и Тим Робинс, изпращайки междувременно въздушни целувки на Хелън Хънт и Лайза Минели, Ант каза:
— Иронично, нали? Поне според британските представи ти си една от най-известните личности тук, само че никой никога няма да го узнае.
Качваме се в таксито и питам Ант къде отиваме.
— Тази вечер има едно откриване. С Алекс имаме покана. Ти ще дойдеш на негово място.
Откриване.
В Ню Йорк.
Десет минути по-късно таксито ни оставя пред огромна каменна сграда. Цялата й фасада е изрисувана с красиви праскови, сливи и нарове.
— Ант, какво е това?
— Магазин. Казва се „Плод“, колкото и да е странно.
Не ми прилича на нито един плод-зеленчук, който сьм виждала.
— Какво продават?
— Ще видиш.
Минаваме покрай екип от някаква телевизия и се качваме до вратата, където банда добре почерпени гости размахват поканите си пред портиера с черен костюм. Присъединяваме се към тях и след минути навлизаме в най-бляскавото тържество, на което съм присъствала, откакто си въобразих идеалния купон за представянето на „Пръстените на пръстите й“ (място: стометрова яхта в океана, списък на гостите: Мадона, двамата Джордж — Клуни и Майкъл, Джей Ло и Бен Афлек… О, схващате ми мисълта).
— Ант, това е невероятно — ахвам аз.
— Страхотно, нали?
Не знам накъде да гледам първо. Към групичките красиви нюйоркчани, които отпиват шампанско и отхапват канапета? (Канапета! Умирам от глад.) Към великолепно изпъкващия готически интериор, целият в черно, кървавочервено и златно? Към огромните рекламни пирамиди от кремове за засилване на ерекцията, двойни вибратори и…
Чакай малко. Какво става тук?
— Ант, това е сексшоп — изсъсквам, докато някаква девойка с толкова тясно бюстие, че изобщо е чудно как диша, да не говорим как ходи, сковано се приближава към нас с поднос чаши с шампанско.
— Получаваш шестица за наблюдателност — отвръща той и грабва две чаши.
— За какво си ме довел тук, по дяволите?
— Кажи поне едно „мерси“. Можеш да пишеш екскурзията като проучване за следващата ти книга и да приспаднеш разходите от данъците.
— Ти си ми приятел, а не скапан счетоводител. Това ми напомня как Джейк се опита да ме закара на онова суингърс парти.
— Я се отпусни. Сексът си е секс. Всички го правим. Най-малко ти от всички останали имаш нужда да ти го напомням.
Изпълнявам каквото ми казва и се отпускам.
Пийвам си от шампанското и оглеждам подробно наоколо. Ако ресторантът беше като да влезеш в „Хелоу!“, тук е като да влезеш в „Пентхаус“ — или в роман на Марша Мелоу. „Плод“ представлява четири етажа сексуалност — хетеро-, хомо- и всичко между тях. Може и да е сексшоп, но е страшно луксозен. По-луксозен от всички бутици, в които съм влизала. Даже манекените са убийствено красиви и единственото, което ги отличава от гостите, е, че последните не са по кукленски нощнички и вибратори с кожени колани — е повечето не са.
— Тук трябва да има доста филмови звезди — казва Ант.
— В ресторанта вече се нагледах.