— Не такива, глупчо, звезди от порнофилми. Някъде прочетох, че в Щатите вече имало повече порнозвезди отколкото паркетаджии и мисля, че тази вечер повечето от тях ще бъдат тук.
След като го спомена, май вече ги различавам. Доколкото ми е известно, никога не съм била в една стая с порнозвезда, но те си личат отдалеч. Или по-скоро виждаш огромните им гърди, които пристигат няколко секунди преди притежателките си. За пръв път в живота си се чувствам окаяно плоскогърда.
Прекрасно.
— Сега разбирам защо са го кръстили „Плод“ — изхилвам се. — Не съм виждала толкова дини и на пазара.
Допиваме си чашите и си взимаме други. След това отмъкваме поднос с канапета от една минаваща сервитьорка. След като ги изяждаме, отиваме да разгледаме приземния етаж. Нищо чак толкова скандално — след униформите, кожените и винилови одежди, касетките и DVD-тата, секс играчките и еротичното бельо няма нищо, което да не би било на място в „Пръстените“. Ето го розовия вибратор, описан на страница 17, а недалеч от него и униформата на медицинска сестра с хирургическите ръкавици, същите, които изиграха главна роля в глава осма. Потупвам се по гърба, задето съм ги описала толкова вярно.
Ант ме хваща за ръка и ме повежда към сутиените.
— Това е само за теб, Лили — извиква и взема закачалка, на която има нещо черно, дантелено и невъобразимо секси. Докато го държи пред гърдите ми, ме заговаря една страхотна сто и осемдесет сантиметрова жена, чиито устни се състезават с циците й за наградата „Най-изкуствена част от тялото“.
— Толкова е секси, скъпа — провлачва тя, опипвайки чашката на сутиена. — Направо ти е по мярка. Купувай, купувай, купувай.
Тя отминава и аз поглеждам към Ант, чието чене се с ударило в пода.
— Мислех, че си се отказал от тези нормални глупости — казвам.
— Отказах се, ама той е най-якото нещо в гей кабарето — ахва той.
— Той ли?
Не знам дали е от часовата разлика, или от нещо друго, защото откакто съм тук, само бъркам половете.
— Купувам ти този сутиен — заявява Ант. — Алекс няма да повярва, като му кажа, че го е пипала Махххи Мантис.
Направо са му потекли лиги от възторг и му е нужно още едно питие. Сменяме празните си чаши за пълни, изпиваме ги и вземаме други — е, безплатни са и ще е грехота да им простим. След това се запътваме към ескалатора и към първия етаж. Докато пътуваме нагоре, всичко става по-тъмно, предупреждение, че видяното дотук е било само предястие.
— Като музикален магазин е — казва Ант, минавайки под табела, гласяща: „СОФТПОРНОТО Е ЗА МУХЛЬОВЦИ.“ — Набутали са най-отпред всичките боклуци от топ-четирийсет и дисковете с най-големите хитове. Ако си сериозен почитател на музиката, трябва да се разровиш по-надълбоко.
Значи за сериозните почитатели на секса разравянето по-надълбоко е именно това, което са имали предвид. За тях първият етаж и нагоре са земен рай. Маниаците на садо-мазо, гумени одежди и колани ще се чувстват направо у дома си. Ако си падате по бичуването с набит с пирони камшик, докато висите от сложни окови с гумена маска без видими отвори за дишане, то отивайте право в „Плод“. Имат и окови, пранги за крака, имитации на белезниците на нюйоркската полиция и въже, което не оставя следи на метър. Натъкнахме се на гинекологично оборудване, достатъчно за скъпа клиника, както и на целомъдрени пояси (подплатени с кадифе за по-удобно) във всички размери до ХХХL. И екземплярът, който ми хареса най-много: имитация на електрическия стол „Спарки“ от „Зеления път“, много изгодно, само за $2990. Продавачката ни каза, че производителят идеално бил настроил напрежението да „стимулира приятно“, а не да изпържи клиента.
Но всичко това е само върхът на айсберга. Тук са се погрижили за всички фетиши. Възбужда ли ви да се грижат за вас като за бебе? Гигантски памперси и огромни мокри кърпи, щанд номер пет. Омацването ли е вашата страст? Отивате на трети щанд и си купувате туби с истинска кал от Мисисипи. Кефите се, като ви разширяват отзад? Всякакви приспособления, включително анални хамстери — гарантирано завръщащи се (като на Ричард Ги…, не, по-добре не).
А аз, „Анабел Чонг на еротичната литература“ („Тайм аут“)съм втрещена.
И пияна.
— Не мога да повярвам, че има такова място — завалям думите, докато пресушавам петото или шестото, или седмото си питие. — Чудя се да повърна ли, или да си водя бележки.
— Е, и те си имат граница — отвръща ми също толкова завалено Ант. — Ей сега попитах къде мога да намеря кожени одежди за доберман, а надутото копеле каза, че не работели с животни.
Знам, че не е чак толкова смешно, но се разхилвам като в първи клас, когато Ант беше написал на черната дъска „ако“. Привличаме ледени погледи от страна на празнуващите, за които сексът очевидно не е повод за смях.