— Тая твоя сестра. Изобщо не ми вдига телефона…
Значи не е видяла снимките.
— …И какво толкова става при теб, че да се махаш оттук? — пита с презрителна интонация, същата, която предполага, че в моя малък свят едва ли може да се случи нещо неприятно и че единствените достойни кризи са нейните. Ант май е прав. Май трябва да й кажа — ей сега ще й дам да разбере що е то криза.
Ако се напрегна наистина сериозно, все още изпитвам някаква искрица еуфория, остатък от свръхзаредената самоувереност, доставена ми от Е — не много, може би точно толкова, колкото да преживея това.
Точно така. Мога да го направя. Почвам.
— Мамо, налага се да ти кажа нещо…
Поглеждам Ант, който ми кима насърчаващо.
— …което трябваше да ти кажа още преди години. Направо няма да повярваш…
Откъде ми е позната тази реч? От онази неделя по обед в къщата на мама. Но този път няма да се излагам.
— …Направо е невероятно — продължавам.
Кимванията на Ант се превръщат в окуражаващо размахване на юмрук.
— …И след като свикнеш с тази мисъл, знам, че ще ти хареса…
Май прекалявам с трупането на напрежение — от Е-то е. Трябва да стигна до кулминацията.
— …Става въпрос за Ант.
Веждите на Ант отскачат на челото му като изстреляни с ракета.
— …Той е гей.
О, да, това протече брилянтно. Като насън.
С тези три думички всичките стари мамини предразсъдъци спрямо католическите свещеници възкръснаха и разбиха на парчета мечтата й да отиде в манастир и да прекара остатъка от дните си в богоугоден размисъл. Не, не го прие добре.
Поне Ант се откачи от куката. Няма да му се налага да си напряга мозъка за цитати от Евангелието, ръсейки духовни напътствия върху единствения член на паството си. Всъщност, вероятността някога отново да види майка ми е никаква, а дори да я види, това ще е само за миг, преди да бъде разкъсан от злото куче, което тя несъмнено ще си купи, за да държи Ант надалеч от нея.
— Поръчах ти яйца, бекон, палачинки и курабийки, полети с литър кленов сироп. Не знам дали ще ти помогне, но поне няма да ти навреди — казва той и сяда на нашата маса до прозореца — седнали сме в бистрото срещу „Семинарията“.
— Ант, нещата все повече се влошават — хленча аз. — След по-малко от три часа трябва да се кача на самолета и да се изправя пред всичко това… мамка му.
— Лили, тежко е, но знам, че можеш да го направиш. — Взема ръката ми в своята. — Ще й кажеш… ако не за друго, поне защото вече ти свършиха другите тайни, с които да я халосваш. Много скоро ще ти остане само Марша Мелоу. Тогава, когато излезе на бял свят и тя разбере, ами, останалото няма да има значение. Онзи мръсник няма да има с какво да те изнудва, а „Мейл“ да си пишат каквото щат…
— Ант, не мога да й кажа. Като опре ножът до кокала, просто не мога и това е.
— Ще ти кажа нещо. Сигурно няма да ти стане приятно, но, колкото да е интересно, това може да улесни нещата, макар че изобщо не трябва да ти казвам, защото… Нали разбираш, свещените ми клетви и всичко останало…
Изповедта. Това го бях забравила.
— …Майка ти е изневерила на баща ти.
Едва не падам от пейката. Това изобщо не е възможно. Даже по-малко възможно от пълната невъзможност татко да има любовница. Възгледите на майка ми относно извънбрачния секс са толкова непоклатими, че тя сериозно обмисляше да стане републиканка, когато Ди се разприказва за Чарлз и Камила. Спомням си сцената много ясно: мама повтаря „Едип женкар никога няма да седне на трона на Великобритания“ (без да й изнася да си спомни, че цели поколения женкари вече са го правили), докато прибира в кашони цялата си колекция от кралски сувенири. Накара татко да забута в най-далечния ъгъл на тавана трите кашона сувенирни чинии, чаши и държачите за тоалетна хартия с образа на кралицата майка. Лакираната махагонова тоалетка в трапезарията стоя празна повече от три години, могъщ символ на катастрофалното сриване на стандартите на самия връх на държавното управление.
— Това просто не е възможно — казвам, успявайки отново да си поема дъх.
И не е възможно. Помня как веднъж тя бе на косъм да се откаже от любимото си членство в Консервативната партия, когато вестниците разтръбиха за аферата между Джон Мейджър и Ед…
Господи Боже и всички светци, прозрение ли получих то-ку-що или какво? Едуина Кюри. Новият образ. Този откачен тори вид, който мама прие, който тогава изобщо не можах да поставя на мястото му, но който подозирам, че трябва да е бил опит за прелъстяване на татко обратно в семейното ложе… Но който всъщност е бил, защото тя е била една похотлива неверница.
— Съжалявам, че трябваше да ти го кажа — обажда се Ант, прочел мислите ми.