— С кого?
— Не го познаваш. Някой си Пат. Градинар.
— Градинар?
— Не се тревожи. Не се е забъркала с нисшите класи. Бил от онези надутите, дето подрязват няколко храста, слагат фонтанче и се наричат ландшафтни архитекти. Запознала се с него на цветарското изложение в Челси — било е любов от пръв поглед над бегониите.
— Това няма значение. Още ли продължава?
— Не. Когато дойде и се изповяда, вече било свършило. Беше напълно разядена от вина — толкова, че отчаяно искаше да вярва, че баща ти също й изневерява.
— Ами, той… й изневерява.
— Да, ама тогава тя не го е знаела със сигурност и продължава да не знае. Просто отчаяно й се искаше да оправдае собствената си забежка. Доста време я убеждавах, че Господ си го бива да прощава и не е съвсем сигурно, че ще гори в ада… Май е спала с оня само веднъж, ако от това ти става по-добре.
Едва ли. Защото и да е било само веднъж, сега трябва да запиша в главата си образа на майка ми и Пат, дишащи тежко под студоустойчивите храсти, до образа на баща ми, на когото на някакъв паркинг му прави свирка Сандра, професионалистката в областта на кетъринга. Мамка му, какво им става на тия двамата? Никакъв срам ли нямат? Не им е работа да правят секс един с друг, да не говорим пък за странични хора.
— Ант, не знам защо според теб това облекчава ситуацията — казвам, след като съм осъзнала напълно истината за Шавливите Бикърстафови.
— Естествено, че я облекчава. Помисли си. Първо, майка ти не е праволинейната светица, за която винаги си я мислила. Искам да кажа, тя е изневерила на баща ти. А ти, каквото и да си направила, не си изневерила на никого. И второ, ако изобщо й е останала някаква съвест, ще й е адски трудно да те вини за книгата ти.
Може и да е прав, но не виждам с какво ще ми помогне това. Не виждам, защото пред очите ми се мержелеят потни разгонени съешаващи се петдесет и доста годишни родители.
Почукване по прозореца зад мен ме изтръгна от безрадостните мисли. Крис. Ние го оставихме в клуба с увиснало чене от разкритията, на които стана свидетел. Той влиза в бистрото и се настанява на пейката до мен.
— Отец Антъни — подхилва се той, — не съм се изповядвал вече цели шест месеца, а оттогава само да знаеш какви грехове съм натворил.
— Още един такъв майтап и си уволнен — процежда Ант. Мисля, че не се шегува.
— О, не се дръж като ощипана госпожица. Наложи ми шест „Аве Марии“ и ме напляскай по задника.
— Крис, моля те, моментът не е подходящ — казва Ант.
— Вие двамата — невероятни сте — продължава Крис, без да обръща внимание на мрачната атмосфера. — Налага ми се с цели седмици да гледам сериали, за да попадна на такива сочни моменти, като с вас тази сутрин. — Той поглежда нещастните ни физиономии и добавя: — Освен това се обзалагам, че това не е цялата бъркотия.
— Лили, защо не му кажеш?
— Моля?
— Е, тъкмо ще ти е нещо като тренировка за пред майка ти. Освен това не ми се вярва с педал като Крис да се засекат някой ден на благотворителна разпродажба на Консервативния клуб.
— Прав е.
Обръщам се към Крис и заявявам:
— Аз съм Марша Мелоу.
— Ай, стига бе! — изкрещява той. След което: — Тая па коя е?
— Трябва да ме включиш в следващата си книга, скъпа — помолва ме Крис, след като свършвам. — Моля те… Честно, нямам нищо против да изчукам някоя друга жена.
— Ако не успея да кажа на майка си, няма да има следваща книга — измърморвам.
— Майките. Много са страшни, нали? — казва Крис. — Всъщност моята не беше чак толкова лоша. Когато й казах, че съм обратен, тя каза:
— Накарай ме да се гордея с теб, синко, защото само един истински мъж може да поеме цял юмрук в задника.
— Лъжеш — не вярва на ушите си Ант.
— Естествено, че лъжа. Не го каза. Но и не ме уби на място.
— Радвам се за теб. Моята майка ще ме убие.
Видимо ядосан Ант се обръща към мен и казва:
— Лили, приемам, че най-голяма статистическа вероятност има да бъдеш убита от член на семейството си. Но и така да е, вярваш ли, че жена като майка ти, която толкова мрази петната, ще рискува да изцапа меката си мебел с кръв, като те убие?
Не отговарям… защото всъщност мисля, че ще рискува.
— Имам идея — изведнъж се оживява той.
Каква? Да си сменя името, да остана тук и да се омъжа за американец, за да получа зелена карта? Отличен план! Къде да подпиша?
— Искаш ли да дойда с теб?
О.
— Ще дойдеш ли? — хленча.
— Ами, Алекс малко ще се ядоса, но, както ти казах снощи, двамата с теб имаме двайсет години повече заедно, отколкото двамата с него. Хайде да стягаме багажа.
21