— Летим на височина дванайсет хиляди метра и очакваната продължителност на полета ни е малко повече от шест часа, поради което ще пристигнем в ада малко по-рано от разписанието. Времето ще бъде изпепеляващо горещо, така че се надяваме да сте си взели плажно масл…
— Гореща кърпа, госпожо? — пита стюардесата, изтръгвайки ме от полудрямката.
Вземам кърпата и докато си бърша лицето, Ант се обръща към мен и казва:
— Всичко ще е наред, ще видиш. Обещавам ти.
— Ей — отвръщам с внезапен прилив на оптимизъм, — ами ако Колин Маунт е получил инфаркт и е умрял? Искам да кажа, прилича ми на такъв с опасно високо ниво на холестерола. Или пък представи си на вестниците да им е писнало? По някое време все им писва и все се случва нещо друго. Може вече да са ме забравили. Пош и Бекс може другата седмица да си сменят тапетите — това е. Може изобщо да не се наложи да казвам на мама.
— Лили, заспивай — казва Ант и сваля маската си за очи от авиокомпанията. — Ще ти трябват сили, като пристигнем.
22
Минава полунощ, когато отварям вратата на апартамента си и чувам настойчивото бийп-бийп-бийп на телефонния секретар.
— Утре ще ги изслушам. Сега трябва да си легна.
Но Ант не е в настроение за криене на главата в пясъка. Оставя сака си до телефона и натиска бутона за прослушване.
— Вие. Имате. Осемнайсет. Нови. Съобщения…
Бийп.
— Лили, аз съм. Къде си? Видя ли снимката на Мери в „Мейл“? Защо не си ми казала, че е чак толкова дебела? Както и да е, трябва да поговоря с теб за Дан…
Дан?… А, приятелят. Тъповатият тори. Бях забравила за него.
— …Кошмар. И татко. Двоен кошмар. Звънни ми.
Бийп.
— Лили, извинявай за подсвиркванията, дето ги чуваш, ама ти звъня от една кабина до някакъв строеж — мерки против проследяване, скъпа. Е, винаги съм искала да си видя грозната мутра на първа страница, така че изобщо не се оплаквам. Звънни ми да обсъдим следващите стъпки. Копелетата засилват натиска.
Бийп.
— Здрасти, сестра ми. Пак съм аз. Отчаяно искам да те чуя. Някаква надута дропла в работата ти каза, че си била болна от дребна шарка. Моля те, кажи ми, че е лъжа и просто си се покрила. Чао.
Бийп.
— Лили, здрасти, Люис съм.
Ааааагггхххх! Усещам как лицето ми пламва при спомена.
— …ъм… Люис от работата. Диди каза, че си били болна от дребна шарка… Аз обаче подозирам, че не си. Аз… ъъ… се разтревожих, като избяга така миналата…
Прекъсвам го, като натискам бутона за изтриване. Сега не мога да се занимавам с Люис… И изобщо не мога, като си помисля.
Бийп.
— Лили… Джейк съм. Надявам се да си се успокоила достатъчно, за да разговаряш с мен… Знаеш… За онова недоразумение в хотела…
Недоразумение ли? Онази вечер може и да бях пияна и оглупяла, но точно в кой момент казах: „Джейк, знаеш ли, откакто скъсахме, си мечтая само да изляза от една хотелска баня и да открия, че си ни наел проститутка?“
Изтриване, изтриване, изтриване.
Бийп.
— Лили, Джули съм. Онази вещица каза, че си имала дребна шарка. Кофти работа. Тази вечер щях да си облека сестринската униформа за Алън, ама ако искаш, мога вместо това да дойда да се погрижа за теб. Снощи беше страхотно. Ти защо изчезна толкова рано? Чао.
Бийп.
— Това ти ли си или скапаната машина?… Мразя ги тия неща. Майка ти съм, между другото…
(Като че ли сама не се сещам.)
— …Звънях в работата ти и ми казаха, че си имала дребна шарка. Не виждам как е възможно, при положение че я изкара на седем години — беше болна като куче. Ходи ли на лекар? Като че ли си нямам други тревоги. Увий се, стой си в леглото и ако е дребна шарка — в което се съмнявам, — не чеши пъпките. Да ти донеса ли малко супа?… Аз така и така ще дойда, защото трябва да говоря с теб… За… баща ти… Взех решение.
Бийп.
— Лили Бикърстаф, ако обичаш, кажи ми, че не се криеш под завивките. Защо, за Бога, не ми каза, че те изнудват — аз съм твоята агентка, ако случайно си забравила? Да, копеленцето ми се обади. След час имам среща с него, за да оправя нещата. Това правя за петнайсетте си процента. Вземи се обади, а?
Бийп.
— Пак е майка ти. Забравих да ти кажа, престани да пушиш. Отвратителен навик и съм сигурна, че не ти действа добре на дребната шарка или там каквато ужасна болест си пипнала. Освен това ми писна цял ден да разговарям с машината ти. Отивам на църква да запаля свещи за всички ни.
Бийп.
— Лили, това ти ли си?… Татко ти е…
Татко ми! Той не ми се е обаждал нито веднъж за цели двайсет и пет години.
— …Искам да те запозная с един човек. Важно е. Това е жената, с която… Сега не мога да говоря. Майка ти ме дебне. Нещата са тайна. Обади ми се, като можеш.