Люис най-после сяда, напълно зашеметен от информацията, на креслото срещу мен.
— Това е дълга история — казвам.
— Не се притеснявай. Диди ми разчисти графика.
11.49 сутринта:
— Я сега да видя дали съм разбрал — казва Люис. — Приятелят ти Ант — този, който вдигна телефона, нали?
Кимвам. Дотук е в час.
— Той е гей свещеник — продължава Люис.
— Не.
— Не е гей? А, да, точно така, ти каза, че си го заварила в леглото с жена. Той е свещеник женкар.
— Не, не е свещеник. Но е гей. Онова с жената е било случайност, така мисля.
— А майка ти мисли, че той не е… свещеник?
Поклащам глава.
— Извинявай, тя мисли, че той не е гей… Не, не, не, тя знае, че е гей…
Кимам адски окуражаващо.
— …но не знае, че не е свещеник.
— Да — казвам.
— А тя не обича свещениците?
— Няма нищо против свещениците… Мрази гейовете.
— И как е разбрала, че е гей?
— Аз й казах.
— Смел ход на фона на възгледите й. А защо си мисли, че е свещеник.
— Защото аз й казах така.
— А, май ще стане… Помогни сега със следващата част
12.07 следобед:
— …Сега разбрах. Баща ти има любовница, която прави номера с балони и…
— Не.
— Не, няма любовница, или не, тя не прави номера с балони? — предпазливо пита Люис.
— И двете. Аз си мислех, че има любовница, но се оказа, че на снимката тя само му показва как да надуе балон. Майка ми е имала любовник.
— Свещеникът ли?
— Не, градинарят. Свещеникът е гей — напомням му.
— Само дето не е свещеник — напомня ми Люис.
— Точно така — отвръщам уморено. — Както и да е, да се върнем на баща ми. Миналата вечер му вдигнахме скандал и…
— Кои вие?
— Аз и Лиза.
— Коя е Лиза?
— Сестра ми.
— Мислех, че сестра ти се казва Мери…
Откъде е разбрал за Мери?
— …Преди няколко седмици така ми каза в работата…
А, сетих се. Хвана ме да говоря по телефона с Мери, а аз му казах, че ми е сестра — Господи, лъжи, които съм забравила.
— …Помниш ли? Същия ден, когато си изтърва контактната леща на пода. — Люис млъква и ме поглежда с физиономия, която говори, че най-сетне ме е хванал. След което казва: — Ти не носиш контактни лещи, нали?
Поклащам отрицателно глава.
— Лили, знаеш ли какво? Май ми е нужно кафе.
12.10 следобед: Докато чакам чайника да заври, си мисля за мъдрите думи на Ант: „Ти му кажи истината, а той ще те види като невероятната талантлива жена, каквато си.“ Е, Ант, казвам истината, а той вижда само една нечестна смотла, чийто живот представлява един оплетен възел от лъжи, който дори самата тя не може да разплете.
Цяло чудо е, че още не е вдигнал ръце и не се е върнал на работа. Но трябва точно това да направи. Ще му занеса кафето и ще му кажа да ме забрави. Ще му кажа да си гледа живота и да ме остави да се съсипя докрай.
Съжалявам, Ант, защото идеята беше брилянтна… На теория.
12.13 следобед: Отнасям чашите в дневната, оставям ги на масичката и си поемам дълбоко въздух. И казвам:
— Люис, не трябваше да идваш. Съжалявам… Може би ще е най-добре… ъм… да си тръгнеш.
— Защо, тъкмо взе да става интересно — отвръща той с едва забележима усмивка. Лицето ми пламва. Сега ме вижда като някакъв панаирски изрод.
— Животът ти е като експериментален епизод от „Съседи“ — продължава, вече неприкрито ухилен. — Такъв, дето сценаристите са се дрогирали и освен това са забъркали половината герои от „У дома и надалеч“ ей така, да шашнат публиката.
Копелето ми се_ присмива_. Сълзи опарват очите ми.
— Извинявай — казва той, но не престава да се усмихна. — Не ти се подигравам. Но си признай… Това, което се опитвам да ти кажа, е, че съм запленен…
Да, запленен, като от брадатата жена или от човека слон.
— …Ти си интересен човек и ми се струва, че най-накрая те опознавам… Лили, харесвам те.
Наистина? След всичките налудничави дивотии, които чу, той ме харесва? Не е точно: „Най-накрая те виждам като невероятната талантлива жена, каквато си“, но е по-добре от нищо.
Посягам за салфетка, попивам си очите и се тръшвам на дивана. Той ме поглежда и казва:
— Вече не ти ли е по-добре, след като ми разказа всичко.
— По-добре ми е — подсмърчам.
Чакай малко. Той не знае всичко.
О, мамка му. Я да го направя. Напред към кладата, момиче.
— Люис… аз съм жертва на изнудване.
12.24 следобед:
— Значи този, когото сте наели със сестра ти — която не се казва Мери — като частен детектив и който след това е започнал да изнудва тебе, е бил изпратен — уха, става все по-интересно и интересно — за зелен хайвер в Малави. От Мери. Която не