— Франк! Да не би да си прекарал тук цялата нощ?
— Не, не, господин Кели — бързо отвърна Франк. — Нощувах у един приятел.
Старецът погледна към тъмното стълбище, сякаш можеше да види топлата стая и спящия Том.
— А…! — Нещо като ръмжене се надигна в гърлото му и затихна.
Пристъпи неловко от крак на крак и отново погледна към пламналата зора на лицето на младежа, нарисувал картината над камината в стаята горе.
— Проклетата нощ свърши — рече старецът. — Така че, ако ми направиш път…
— Сър.
Старецът слезе още едно стъпало и изведнъж избухна:
— Виж какво! Нараниш ли Том по какъвто и да било начин, кълна се в Бога, ще ти счупя гръбнака! Чу ли ме?
— Не се безпокойте. — Франк му протегна ръка.
Старецът я погледна, сякаш за пръв път виждаше протегната ръка. Въздъхна.
— Ох, дявол да го вземе, Франк, приятелю на Том, толкова си млад, че чак очите ме болят. Махни се от пътя ми!
Стиснаха си ръце.
— Господи, ама че силна хватка — изненада се старецът.
И изчезна, сякаш дъждът го отнесе.
Младежът затвори вратата след себе си и остана за момент загледан в приятеля си в леглото. Накрая се наведе над него и сякаш някакъв инстинкт поведе ръката му точно до мястото, докоснато преди по-малко от пет минути от дланта на стареца. Погали лятната буза.
В съня си Том се усмихна с усмивката на бащата на баща си и повика насън стареца по име.
Повика го два пъти.
И заспа спокойно.