— През последните петстотин години аз съм един от малцината, които са виждали този предмет — продължи Спорани. — А сега той изчезна от лицето на земята.
Дневната на Джеф беше забележителна: едно огромно отворено пространство, обзаведено в модерен стил. Всичко беше в неръждаема стомана, тъмно дърво, светлокремави и бели тъкани. Стената срещу входа беше заменена с огромни прозорци, които гледаха към „Сан Марко“, „Кампаниле“ и по-нататък до „Сан Джорджо Маджоре“. Вдясно от дневната се намираше кухнята, а вляво минаваше сенчест коридор, който водеше към спалните.
Марио Спорани се спря на прага, поглъщайки мълчаливо обстановката, а очите му заблестяха одобрително.
— Красиво — заяви той простичко и Джеф му посочи с жест да седне. Цареше тишина. Очевидно Роуз и Мария вече си бяха легнали.
Джеф отиде в кухнята, за да направи кафе, но не изпускаше Спорани от очи. Той се оглеждаше наоколо и после отправяше взор навън през прозорците с вид на човек, изпаднал в захлас. Видя го как стана, за да разгледа отблизо картините, а след това стъклените полици, на които беше подредена колекцията му от различни джунджурии.
Няколко минути по-късно Джеф се изправи зад него с поднос в ръцете. Спорани зяпаше картина с изтегната гола жена.
— Когато я видях за пръв път, бях готов да се закълна, че е „Полегналата гола“ на Модилиани, но в тази нещо не е наред.
Джеф похвали възрастния човек.
— Това е много ранна творба от дните му във Венецианския институт за изящни изкуства. Всъщност, от времето, когато е започнал истински да пуши хашиш. На следващата година се мести в Париж и преработва тази картина.
Спорани бавно поклати глава.
— Изумително.
Джеф постави подноса на масата от неръждаема стомана между двата дивана, разположени близо до панорамния прозорец.
— Добре — започна той, докато подаваше чашата на Спорани, — за какво става дума?
— Господин Мартин, естествено е да изпитвате съмнения. Преди четирийсет години и аз щях да реагирам по същия начин. — Той отпи глътка кафе. — Както вече казах, бях пазач на параклиса на Медичите. Пенсионирах се преди няколко години. Аз отговарях за параклиса, когато стана ужасното наводнение във Флоренция през ноември 1966, което разруши много ценности.
Джеф го гледаше мълчаливо. Предположи, че Спорани вероятно е на около седемдесет, но изглеждаше по-възрастен от годините си.
— На сутринта водите скъсаха дигите на Арно и се изляха като стремителен порой по улиците. Въпреки бурята успях да стигна до параклиса. Най-големите ми страхове се оказаха действителност: криптата беше наводнена и телата на погребаните Медичи бяха изложени на опасността да бъдат отнесени от водата.
Бях млад и импулсивен. Без да се замисля за моята собствена безопасност, бързо се спуснах в гробницата и едва не се удавих. Измъкнах се на косъм. Не можах да направя много, но слава богу, макар наводнението да причини големи вреди, най-лошото не се случи и още същата вечер водата в този район започна да спада. Докато бях в криптата и се борех да избягам от надигащите се води, попаднах на странен предмет — абаносов цилиндър. По кръста веднага разбрах, че някога е принадлежал на Медичите, но нямах никаква представа какво представлява. Както вече споменах, бях млад. Трябваше да го предам на властите, но не го направих, или поне не веднага.
Той направи пауза и отпи още една глътка кафе.
— Счупих печата. Вътре намерих листове, изписани със ситен почерк на някакъв странен език. Тогава стигнах до заключението, че вероятно става дума за гръцки и аз, разбира се, не можах да разбера и думичка.
— Сетихте ли се да го дадете да се преведе? — поинтересува се Джеф.
— Откровено казано, си го помислих. Всъщност, споменах за откритието си на неколцина приятели. Вероятно това беше грешка. Трябваше да си държа устата затворена.
Джеф го погледна учудено.
— Нали се досещате, никой от тях не можеше да помогне. Дори тези, които поназнайваха някой и друг език, не можеха да преведат повече от една-две думи. Обаче научих нещо важно. Последната страница беше подписана от Козимо де Медичи, великия защитник и управник на Флоренция. Макар, както казах, да не разбрах и думичка от документа, това очевидно беше един вид дневник или отчет, защото текстът беше отделен с дебели черти с дати в началото на отделните части. Запомних ги и по-късно открих, че става дума за събития от 1410 година.