Ключалката се отвори с щракване и Фурние вдигна капака. Бръкна в кутията и внимателно вдигна стъкленицата на равнището на очите си.
— Удивително! — измърмори той.
— А сега те моля да пуснеш Роуз. Нали получи каквото искаше.
Фурние кимна на Кандоти, който неохотно извади парцала от устата на момичето и бутна Роуз настрана. Тя се спъна и щеше да падне, ако Джеф не бе пристъпил бързо напред, за да я хване.
От входа се чу едно дискретно покашляне и Кандоти се завъртя като вихрушка, насочвайки пистолета.
— Господин заместник-префект, няма защо да правите това — спря го гласът на Роберто, който направи няколко крачки в стаята. Той накуцваше леко, лявата му ръка беше превързана от рамото до лакътя и висеше в клуп. Лицето му още беше моравосиньо.
— Барон Арматовани — Фурние се поклони едва забележимо, — на какво дължим това удоволствие?
— Господин Фурние, как бих могъл да устоя? Тревожех се за своите приятели. Освен това в болницата разполагах принудително със свободно време, което използвах за мислене. И макар често да си го повтарям, аз се убедих, че наистина притежавам една много добра библиотека. Благодарение на добрия случай копия от някои части на разказа на Николи са попаднали в ръцете на моите предци. Научих някои забележителни неща за това… — и той кимна към искрящото стъкло в ръцете на Фурние.
Люк Фурние вдигна вежди.
— Така ли?
— Това е голямата тайна, която Медичите осъзнали, че трябва да скрият от хората. За тях това вещество било свръхестествено. Макар че причинило мъчителната смърт на техен приятел, веществото е могло да защити хората от чумата. Но Козимо и Контесина лично видели как желанието да го притежаваш може да покварява. Хората биха били готови да пожертват дори душите си, за да се сдобият с нещо подобно. Сигурен съм, че господин Фурние с удоволствие ще ни разкаже повече.
Очите на канадеца засияха победоносно.
— Стъкленицата съдържа един много рядък биохимически агент, известен като ропрактин. Всички сте чували за рицин и зарин, много гадни вещества. Дори малки количества от тях могат да убият хиляди хора. Ропрактинът идва от една плесен, наречена tirinilym posterinicum, която се среща в страни с влажен климат. След рафиниране и пречистване се получава флуоресцентна течност със зеленикав оттенък. В много малки количества ропрактинът убива бактериите подобно на някакъв свръхпеницилин. Обаче над определена концентрация той предизвиква светкавично няколко много неприятни болести, за които не са известни лекарства.
Медичите стигат до тези заключения по трудния начин. Те не са имали представа откъде произхожда това шишенце и вероятно ние също никога няма да разберем. Сигурно става дума за откритието на неизвестен алхимик. Кой може да каже?
— Основното е — прекъсна го Роберто, — че не си си дал целия този труд, за да помогнеш в борбата с болестите или да подпомогнеш медицинската наука…
— Люк, трябва ли да слушаме всичко това? — избухна Кандоти. — Не можеш да имаш доверие на този човек…
Фурние се обърна бавно към заместник-шефа на венецианската полиция.
— Алдо, много си смешен.
Кандоти го загледа учудено.
— Човек като теб да говори за доверие. Ти продаде кариерата си и доверието на добрите италианци. И за какво? За няколкото сребърника, които ти подхвърлих. — Той неодобрително поклати глава. — А ти, господин Картрайт — продължи той, — няма ли да добавиш някои бисери на мъдростта? Няколко предупредителни слова за това на кого можем и не можем да имаме доверие?
Картрайт запази мълчание.
Фурние извади от джоба на сакото си револвер с къса цев. Вдигна го и простреля Кандоти и Картрайт право между очите.
Джеф се хвърли на пода, прикривайки Роуз с тяло. Фурние беше насочил револвера си към Еди, но не стреля.