Роберто стискаше в здравата си ръка една берета M9, сочеща в главата на канадеца.
— Еди, Джеф, Роуз, махайте се.
Те се скриха зад постаментите на ковчезите.
— Ти и аз няма за какво да спорим — тихо заговори Фурние. После започна бавно да отстъпва към вратата. — Освен това няма да посмееш да стреляш. Ако изпусна стъкленицата…
Роберто задържа беретата няколко секунди насочена, но после я свали. Фурние се метна встрани. После, както беше приклекнал, стреля, но пропусна с много малко целта. След това хукна към изхода и изчезна от погледите им.
Еди, Джеф и Роуз излязоха иззад саркофазите на Медичите, отмествайки очи от касапницата само на метри от тях.
— Не можем да оставим този психопат да се измъкне — настоя Еди.
— Какво предлагаш? — попита Роберто. — Ние да не сме полицията? Въпреки че — очите му се стрелнаха към трупа на Кандоти — не ни помогнаха кой знае колко.
— Еди, Роберто е прав — обади се Джеф. — Помниш ли защо изобщо се захванахме с това? За да открием кой е убил чичо ти. Вече знаем отговора.
— О, страхотно — изръмжа тя. Изкачи се по мраморните стъпала и с ръце на кръста се вторачи в празната кутия. Постоя така и най-неочаквано нададе вик, като едновременно ритна колоната.
От пода под краката й се чу силен пукот, след това пронизително скърцане, последвано от шума на триенето на камък в камък. Капителът се наклони на една страна и празната кутия се търкулна, потраквайки надолу по стълбите. От една точка над входа към залата масивен каменен блок започна да се отделя от трегера. Той се стовари на пода и накара помещението да потрепери.
Никой не помръдна. Единственото, което се чуваше, беше екотът от продължаващите да падат от тавана малки камъни и отломки, които подскачаха по мраморния под.
Очите на Роуз се изпълниха със сълзи.
— В капан сме, нали?
— Винаги има изход, скъпа — увери Джеф дъщеря си и я прегърна през раменете.
Сега на мястото на колоната се виждаше съвършен квадратен отвор. Вътре лежаха редици къси дървени тръби. Джеф бръкна в дупката, издърпа една навън, сложи я внимателно на пода и се зае да вади следващата.
— Свитъци подобни на онзи, който Спорани намери в параклиса на Медичите — обясни Роберто.
Джеф извади още няколко, после надникна в кухината и забеляза нещо.
— Има още една дървена кутия.
— Можеш ли да я извадиш?
— Не, закрепена е на мястото си. Има ключалка, подобна на предишната. — Джеф завъртя цилиндрите, за да нагласи правилната комбинация. Чу се очакваното щракване и той вдигна капака.
Върху тапицерията от кадифе лежеше същата стъкленица. От вътрешната страна на капака със златни букви беше написано едно изречение на латински. Роберто го преведе: „Всички хора са склонни към предателство“.
Джеф извади шишенцето и го вдигна към светлината. То беше леко като перце и проблясваше в светлозелено на светлината на горящия петрол.
— Знам, че ще прозвучи тъпо, но ми се струва, че е живо.
— За бога, Джеф, бъди внимателен — промърмори Еди.
— Изглежда доста здраво — отговори Джеф. — Дебело стъкло или кристал. За да умре Томазини, трябва да го е отворил. Вижте, запечатано е много професионално. — Той посочи края на гърлото на стъкленицата, която беше запушена с масивна бронзова запушалка и след това запечатана с восък.
— Добре, но въпреки това…
— Значи — измърмори Джеф, докато подаваше шишенцето на Роберто, — две стъкленици. Едната фалшива, а другата истинска?
Еди изведнъж се изкикоти, гласът й прозвуча доста истерично.
— Страхотно! Притежаваме стъкленицата, но сме затворени тук, без надежда да се измъкнем…
— По дяволите! — Джеф отиде при вратата. Тънките очертания по краищата на блока бяха единствената следа, че някога там е имало отвор. — Това е смешно! Как можа да се случи? Как е възможно инженери от петнайсети век да конструират подобно нещо?
— Те не са били първите — поясни Роберто. — Преди четири хиляди и петстотин години Голямата пирамида била запечатана веднага след погребението на фараона. Това ставало автоматично чрез използването на гениална система от въжета и скрипци. Не забравяй с кого си имаме работа. Медичите не са средностатистически граждани. Имали са на разположение удивителни ресурси, а Козимо и неговите другари са били вещи в древните познания.