Част от огромното литературно наследство на гръцката и римската цивилизация е съхранено в манастирските и кралските библиотеки в Европа и Мала Азия. Благодарение на това много документи оцеляват по време на Средновековието, известно и като Тъмните векове. Европейците откриват наново тези познания до голяма степен с помощта на флорентинците и ги използват за ускоряване на разцвета на епохата, която наричаме Ренесанс.
Великият италиански философ от четиринайсети век Петрарка събира около себе си група ученици и съмишленици, запалени по класическите традиции. Те смятат, че съществуват може би хиляди оригинални ръкописи на гръцки и латински, скрити в отдалечени манастири. Мнозина от тези хора превръщат това свое убеждение в задача на живота си и се отдават на търсене на подобни съкровища.
Само едно поколение след Петрарка се откриват някои от най-значимите находки в областта на античните научни изследвания. Една от най-важните фигури в тези търсения е Николо Николи. През второто десетилетие на петнайсети век Николи открива Astronomica на римския писател Манилий, заедно с De Rerum Natura на Лукреций, както и няколко книги за минното дело и селското стопанство, включително Silvae на Статий и De Re Rustica от Колумела. Няколко години по-късно Брачолини открива труда на Касио Фронтиний „За акведуктите“, който е крайъгълният камък на римската архитектурна техника. И освен това Цицероновия Brutus, която скоро предизвиква спорове, защото рисува достойнствата на монархическата форма на управление.
Важното в тези находки е, че са написани на оригиналния си латински и в по-голямата си част не са изменени. Това означава, че за първи път флорентинският елит от края на четиринайсети и началото на петнайсети вик е могъл да чете словата на великите мислители от класическия период точно както са били написали.
Случилото се представлява невероятен напредък. Обаче може би по-важен е фактът, че когато тези произведения са преведени и изтълкувани, става ясно колко много научното мислене на римските учени се основава на един по-древен източник: идеите на гърците и особено на такива значителни личности като Архимед, Аристотел, Питагор и Платон от златната епоха на гръцката наука между 500 и 250 г. пр. Хр.
Неизбежният резултат е подновено и още по-усилно търсене на оригинални гръцки източници на научни познания. Вдъхновени от вече намереното, много от най-богатите хора във Флоренция започват да изпращат емисари в чужбина, за да купят от тяхно име всичко, което могат да открият на гръцки.
До този момент единствените оригинални гръцки ръкописи в Западна Европа се състоят от няколко фрагмента от Аристотел, откъси от Платон, заедно с някои трактати на Евклид, ревниво пазени от монаси или намиращи се в ръцете на малцина ентусиасти. За Петрарка се говори, че е притежавал оригинален ръкопис от Омир, но не можел да прочете и думичка. Според авторитетното мнение на римските писатели, на което се осланял, Омир е велик поет, затова всяка вечер преди лягане целувал книгата.
През първите три десетилетия на петнайсети век няколкостотин оригинални ръкописи попадат във Флоренция. В голямата си част те пристигат от Изтока. Там, където някога кръстоносците се сражават за християнската вяра, сега западни пратеници разменят или изкупуват интелектуалния капитал от турците. През 1423 година един-единствен флорентински агент Джовани Ауриспа след едно особено плодотворно пътуване се завръща с 238 непокътнати ръкописа.
По този начин интелектуалната общност на Флоренция се сдобива с пълни версии на Аристотеловата „Политика“, „История“-та на Херодот, диалозите на Платон, „Илиада“ и „Одисея“, пиесите на Софокъл, както и медицинските съчинения на Хипократ и Гален.
С точните преводи на все по-нарастващата сбирка от гръцки текстове флорентинците остават смаяни, когато осъзнават, че всичко, което са постигнали досега в културната област, е надминато още преди две хиляди години от гърците. Но това откритие не започва да действа като разрушителна сила. То ги вдъхновява не само да им подражават ревностно, но да се осмелят да пристъпят към подобряване на достиженията на древните.
През 1428 година се създава комитет, който да предложи промени в образователната система на Флоренция. Един от членовете на управителния съвет на университета, разположен в културното сърце на града, е Козимо де Медичи, по това време млад банкер, живеещ в Рим. Той убеждава клерикалните институции във Флоренция да предоставят годишно по 1500 флорина, за да се добавят две нови катедри към образователната програма. Съществуващата учебна програма включвала медицина, астрология, логика, граматика и право. Към тях прибавят етика и катедра по реторика и поезия. Така студентите във Флоренция се сдобиват с нова учебна програма, която ляга в основата на образователната система, приета в Европа, и е действаща до осемнайсети век в университетите в Англия, Франция и Италия.