Выбрать главу

Николо Николи

Описанието на Николо Николи в „Тайната на Медичите“ се покрива почти напълно с онова, което знаем за действителния човек. През 1410 година, когато тази история се случва, той е на четирийсет и четири години. Николи е флорентински благородник, който на младини е славен кондотиере. Той е корав, вещ в битките и добър познавач на военното дело. Но Николо Николи е много повече от войник. Той се прочува в Италия като човек с висока култура, с големи заслуги за подпомагането на образованието и откритията. Самият той е голям пътешественик и притежава най-голямата и ценна библиотека във Флоренция. Неговият най-голям принос е в областта на класическата литература като преписвач и колекционер на древни ръкописи. Сред тях има произведения на светила като Лукреций и Плавт. Той се прочува и като изобретател на курсивния шрифт. Обаче аз промених някои подробности. Николо умира през 1437 година, така че не би могъл да си кореспондира с Контесина през 1460.

Палеопатология

Това е науката, която изучава заболяванията в древността, а клонът от тази наука, известен като човешка палеопатология, става все по-търсен като важен инструмент в криминалните разследвания.

Най-очевидното доказателство по едно тяло е някакво тежко нараняване като строшен череп или отрязани крайници. Но има и едва доловими деформации, които могат да са резултат от остеоартрит или подагра. С помощта на относително прости химически анализи по оцелелите кости могат да бъдат открити различни заболявания, включително туберкулоза и сифилис.

С цел да научат повече за това как един човек е живял и починал, палеопатолозите използват генетиката. ДНК може да бъде извлечена от почти напълно разложени тела, а модерните техники за анализ позволяват постигането на резултати с помощта на много малки проби. Освен това с напредъка на генетиката като наука палеопатолозите получават все по-модерни инструменти за изучаването на хора, починали преди стотици и дори хиляди години.

Наистина съществува проект „Медичи“, в него участва и екип палеопатолози, които в момента изучават телата на членовете на фамилията, погребани в параклиса на Медичите в центъра на Флоренция. В действителност вдъхновението за „Тайната на Медичите“ дойде от статия в интернет страницата на новинарските емисии на Би Би Си, където се описваше работата на този изследователски екип.

Венецианските сгради

Много от местата, които се споменават в „Тайната на Медичите“ като „Барът на Хари“, „Грити Бадоер“ и „Оспедале Чивиле“ са действителни и се намират на описаните от мен места. Историческите подробности за тях също са верни. Понякога обаче съм си позволявал свободата да променям вътрешната топография на някои сгради, а в случая с „Ла Пиета“ — произведенията на изкуството, които се съхраняват вътре. Доколкото зная Габриел Фабачи не е съществувал, но има стенопис от Джовани Батиста Тиеполо.

Оригиналната „Ла Пиета“ е построена през петнайсети век. Съвременната църква е проектирана през 1755 година от Джорджо Мазари, но фасадата е довършена едва през миналия век. Вивалди наистина изпълнява някои от своите най-известни композиции в „Ла Пиета“ и в продължение на дълги години е диригент на хора.

Допълнително четиво: най-прекрасната книга, писана някога за Венеция (и една от най-забавните, които съм чел) е A History of Venice, John Julius Norwich, London, 1982.

Венеция и чумата

Подобно на много други европейски градове и Венеция е опустошавана много пъти от чумата. Всъщност, градът може да се счита като средище на много болести, защото лежи на кръстопътя между Изтока и Запада и още от най-ранните си дни е търговски център.

Най-тежката епидемия е през 1347 — 1348 година. Преживеният ужас става известен като Черната смърт, епидемия, за която се смята, че е унищожила една трета от европейското население. Дожът Стено има предвид тази чумна епидемия, когато за пръв път се среща с Козимо и неговите приятели.

Чумни лекари наистина е имало. Повечето от тях били карани насила, под страх от екзекуция, да остават в града, когато има чума. Костюмът, описан от мен, е точен. Смятало се, че характерната маска с клюн, която лекарите носели, ще ги предпази от инфекцията. Днеска подобни маски са много популярни по време на карнавала.