— Нямам представа какво означава… — После се чу… — Чакай малко… Сега виждам на няколко сантиметра от долния край… две, не три вълнообразни линии, разположени на равни разстояния. Слушай, Еди…
Чу се пиукане, което съобщаваше, че паметта на телефона е свършила.
Еди заключи лабораторията и двамата излязоха през горния етаж над гробницата. Виа деи Пучи беше много оживена, докато си пробиваха път към малкото кафене, разположено срещу параклиса. Масите отвън бяха защитени с червена тента и найлонови стени от зимния вятър. Вътре бяха заети само няколко места. Един келнер, който разпозна Еди, ги заведе до огъня в откритата камина и двамата си поръчаха кафе.
Джеф взе една от салфетките. Извади химикалка от джоба си и нарисува върху нея грубоват крилат лъв.
— Какво гласеше стихът?
Тя пусна отново съобщението.
— Звучи архаично, а моят италиански съвсем не е съвършен — заяви Джеф, — но смятам, че преводът е нещо такова: „На Острова на мъртвите последователи на geographus incomparabilis…“ Какво, по дяволите, значи това?
Еди вдигна рамене.
— Предполагам, „несравнимия географ“.
Джеф я погледна с неразбиращ поглед.
— Добре… И така: „На Острова на мъртвите последователи на… несравнимия географ… направиха, не — създадоха нещо, което никой не искаше.“ Можеш ли да го пуснеш наново?
Докато слушаше, той записваше стиховете на салфетката:
Еди се беше вторачила в салфетката.
— Какво означава това?
— Ами крилатият лъв очевидно е символът на Венеция.
— Островът на мъртвите? Центърът на света?
— Не знам.
Кафетата пристигнаха и Еди започна разсеяно да бърка своето.
— Чичо сякаш беше изплашен.
— И моето впечатление е такова.
— Което подсказва, че се е отнесъл много по-сериозно към смъртните заплахи, отколкото е показвал.
— Той знаеше, че има предостатъчно неприятели.
— Но ти мислиш, че има нещо повече и че артефактът, който сте открили, е пряко свързан с неговото убийство? Какво ще кажеш за този тип Баджио?
Еди изведнъж се ядоса.
— Не мисли, че не съм обмисляла и това — тросна се тя, — но полицията го оневини. Добрият отец има съвършено алиби. Служил е вечерня пред около седемдесет души, когато се предполага, че Карлин е бил убит. След това е участвал в група за молитви до малко след полунощ. Той е точно това, на което прилича: шантав, но не и убиец. Както и да е, но аз съм напълно убедена, че чичо умря заради плочката, която намерихме. Иначе ще се окаже прекалено голямо съвпадение.
— Защо тогава не каза на полицията за оставеното съобщение?
— Защото не виждам как мога да помогна и…
— И какво?
— Не знам. Може би инстинктивно. Може и да е глупаво…
Той я погледна въпросително.
— Имам чувството, че на никого не мога да се доверя.
Слънцето вече беше започнало да залязва, когато излязоха от кафенето и се върнаха при колата на Еди. Тя потегли по Виа дел Джилио в югозападна посока към Понте ала Карайа и нейния апартамент от другата страна на реката. Арно блестеше в оранжево, каменните блокове на моста бяха оцветени в сиво-черно и по тях се отразяваха червените светлини на стоповете на стотиците автомобили. Еди се качи на моста и веднага попаднаха в задръстване.
Тя натисна клаксона в безплоден опит да раздвижи колите пред тях. Изведнъж се появи малка пролука и Еди се стрелна през нея, преди да завие наляво след моста. После подкара покрай реката към Пиаца Фрескобалди. Там завиха надясно и поеха в обратната посока, преди да направят още един десен завой и да влязат в една по-тясна и сравнително спокойна улица.
Джеф погледна в страничното огледало, а след това се извърна, за да хвърли поглед и през задното стъкло.
— Може да прозвучи смешно — обади се той, — но мисля, че ни следят. Сивият мерцедес със затъмнени стъкла. Две коли след нас. Последва ни, когато минахме по моста.
На следващата пряка Еди зави наляво и малко по-късно, без да дава мигач, направи остър десен завой и подкара по една странична улица. Няколко секунди по-късно сивият мерцедес се появи отново и бързо пое подире им.