Мъжът пътуваше за Болоня и се съгласи да ги вземе до Галуцо, предградие на няколко километра източно от центъра на Флоренция, което се намираше съвсем близко до магистралата. Оттам взеха такси до града. Апартаментът на Еди беше на Виа Сан Агостино. Те помолиха шофьора на таксито да ги остави на Пиаца Санто Спирито на няколко крачки от жилището. Вече беше седем часът и баровете започваха да се пълнят, а площадът грееше в разноцветните светлини от магазините и заведенията.
Двамата забавиха крачки, когато наближиха апартамента. Улицата беше пълна с коли, а по тротоарите се разхождаха хора, зяпащи витрините. Жилището на Еди се намираше над елегантен магазин, който предлагаше луксозни опаковки и книжарски стоки. Входът беше в задната част под един свод. Тя живееше в стара триетажна сграда, потъмняла от мръсотията, идваща от оживената улица.
Когато влязоха във фоайето, автоматично светна лампа и Еди побърза да затвори вратата след тях. Широко каменно стълбище водеше нагоре към втория и третия етаж. Апартаментът на Еди беше на втория етаж.
Едва когато стигнаха пред полуотворената врата, разбраха, че нещо не е наред.
— Почакай тук — нареди Джеф и лекичко бутна вратата навътре. Много предпазливо пристъпи напред и след това се спря, за да се ослуша. Единственото, което се чуваше, беше шумът от движението на улицата долу. Еди изглеждаше уплашена, а Джеф вдигна пръст до устните си, преди да направи две внимателни крачки навътре в антрето на жилището. В края на коридора се спря отново при далечната стена, заслуша се и след това бързо влезе в дневната. Еди го последва и двамата се вторачиха невярващо в опустошението, разкрило се пред очите им.
Подът беше покрит с листове хартия. Компютърът на Еди лежеше строшен на парчета, а частите му се търкаляха по килима. Дисплеят беше разбит. Дискове, книги и листове бяха разхвърляни наоколо, а шкафовете с книги бяха съборени.
Без да каже дума, Еди вдигна стола зад писалището и седна на него, захлупвайки лицето си с ръце. След миг вдигна глава. Очите й бяха влажни, а лицето пребледняло.
— Кой би сторил подобно нещо? — попита тя.
Джеф сложи леко ръка на рамото й, а след това се обърна към кухненския бокс, който беше останал почти невредим. След малко откри бутилка бренди. Наля две големи дози в чаши за чай и подаде едната на Еди.
— Заповядай. Мисля, че ще ти дойде добре.
Еди се загледа безмълвно в чашата и след това я изпи на екс.
— Не искам да прозвуча безчувствено — обади се Джеф след малко, — но не мисля, че можем дълго да се бавим тук.
Еди не отговори.
— Който и да е човекът, който ни следваше, очевидно знае къде живееш. Скоро ще разберат какво е станало.
— И какво очакваш да направя? — озъби се Еди.
Джеф отклони поглед.
— Просто смятах…
— Джеф, никъде няма да ходя. — От гняв лицето й беше застинало като маска. Цялата болка и ярост бяха избили по него. Тя коленичи и вдигна сребърната рамка със снимката на починалите си родители. Стъклото беше строшено. Тя внимателно измъкна останалите парчета, с върха на пръстите нежно докосна снимката и я занесе на кухненския плот.
— За какво, по дяволите, е всичко това? — лицето й беше обтегнато и на Джеф му стана ясно, че едва се владее. После рухна на стола и избухна в сълзи.
Той не знаеше какво да прави, но сълзите спряха също толкова внезапно, както бяха дошли. Тя вдигна поглед към него. Очите й бяха зачервени, а бузите мокри. Еди избърса лицето си с опакото на дланта и подсмръкна.
— Къде да отида? Да извикам ли полицията?
Джеф придърпа един стол, седна близо до нея и я прегърна през рамо.
— Не мисля, че полицията ще може да те защити… освен това не им каза за съобщението, оставено на мобилния ти телефон. В най-добрия случай ще решат, че си ги измамила. В най-лошия може да те заподозрат, че си съучастник в убийството на чичо ти.
— Такива неща не се случват на хора като нас — промълви тя след известно време. — Обикновено ни оставят на мира, за да живеем спокойния си живот. Преследванията с коли и убийствата не са част от него.
Джеф вдигна вежди.
— Какво предлагаш? — Тя огледа разрухата наоколо и се почувства изоставена.
— Ако искаш да научиш кой е убил чичо ти, плочката ни предлага първата следа, а тя очевидно води във Венеция.