Празненството щеше да се запомни и тази вечер Козимо изпитваше особено удоволствие, защото знаеше, че за известно време това е последната среща, на която присъства. „Може би, помисли си той, това е последният ми гуляй с тях.“ Той щеше да продължава да се среща с тези мъже и от време на време да се наслаждава на компанията им, но скоро буйните младежки забавления щяха да бъдат заменени от банкети, давани за и от новите приятели и съдружници от света на банките. Приятелите на неговия баща и онези, които Джовани беше уредил да се свържат със сина му.
Гостите лениво се заеха с различните сладки и млечния пудинг, поливани със силни напитки и сладко десертно вино от Нормандия. Козимо точно се готвеше да иде в другия край на масата и да говори с Амброджио, когато седналият начело на масата Николи се изправи и помоли гостите да минат в друга стая, където Франческо Валиани ще им говори.
Благородниците насядаха на меки дивани, а Валиани се настани на кресло срещу тях. Слугите поднесоха на мъжете още напитки и събралите се утихнаха.
— Прекарах две години в Турция — започна възрастният мъж. — През по-голямата част от времето бях гост на Мехмед, обаятелния син на султан Баязид I, който както може би знаете, е известен и като Светкавицата. Баязид беше много начетен човек и яростен воин, а докато бях там, неговият син се опитваше да предотврати избухването на бунт в страната и пое по пътя на баща си. Библиотеката на султана е пълна с безценни чудеса, способни да те задържат цял живот, а не само две години.
Библиотеката е истинско чудо не само заради невероятната сбирка от книги, която притежава, но и заради препратките, които можах да открия там. Справки за още по-тайнствени източници, пазени далеч от погледите на обикновените хора. Султанът редовно ми оказваше честта, защото беше чул за скромната ми работа, и ми даде разрешение да правя проучвания, както ми е угодно. В тази библиотека попаднах на оригинални ръкописи на гръцки драматурзи, томче, написано саморъчно от ученик на Платон, както и множество ръкописи, съчинени на странни езици, които никога преди това не бях чувал. Библиотекарят ми обясни, че някои от тези книги произхождат от великото египетско царство и са на много хиляди години. Написани са с йероглифи на мъртъв вече език, които нито един жив човек не разбира.
Валиани огледа помещението и съсредоточените лица.
— Но както казах, въпреки великолепието на тези неща, още по-вълнуващото е обещанието, че много по-големи съкровища могат да бъдат открити в далечните краища на турската държава. Най-много съжалявам, че не можах да се възползвам от тази информация, защото дни, след като направих тези открития в султанската библиотека, отправиха заплахи срещу моя живот.
Мехмед изгуби контрол върху страната си, избяга от Константинопол и живее за следващата битка. Разполага с много ресурси и по-голямата част от народа е на негова страна. За мен стана опасно, първо, заради моята националност и защото се радвах на специалното покровителство на султана, който трябваше да се страхува за своя собствен живот. Затова набързо се подготвих да напусна града. Смятам, че тогава се намеси съдбата.
Двамина от моите спътници, Микеланджело Габатини и Пиеро де Марко бяха убити на път за пристанището, където бяха уредили транспорт през Егейско море. Един от техните роби оцеля при нападението и успя да избяга и да ме предупреди. Пристанището вече беше прекалено опасно. Нямах друг избор, освен да обърна очи на север с надеждата да избягам до Адрианопол и оттам през границата в Северна Гърция.
Няма да ви отегчавам с подробности за пътуването ми. Достатъчно е да кажа, че четирите седмици, които ми трябваха, за да стигна до Адрианопол, ми се сториха най-дългите в моя живот. По пътя един от робите ми почина от треска. Една вечер друг избяга от лагера и на следващата сутрин го открихме на дъното на една клисура.
Сега, докато седя тук, сред удобствата на този красив дворец, мога да кажа, че си заслужаваше, но по онова време, не ми се струваше така. Обаче най-важното беше, че голямото ми откритие ме очакваше в Адрианопол. Намерих убежище в един манастир точно пред градските стени. Добрите монаси ни нахраниха и напоиха. Дори ни дадоха стая, където можеха да се настанят робите и тези храбреци, които избягаха заедно с мен, и се отнасяха към тях като с равни. Скоро след като пристигнахме, бях повален от силна треска и си помислих, че никога няма да се оправя. Монасите се погрижиха за мен и постепенно започнах да си възвръщам силите. Носеха се слухове, че смутовете в столицата са плъзнали из цялата страна и че животът дори зад тези свети стени не е безопасен. Но монасите не проявяваха страх, защото бяха поставили душите си в Божиите ръце.