Когато оздравях, аз им обясних каква е мисията ми в тази страна и им разказах за чудесата, които открих в султанската библиотека в Константинопол. Един от монасите, брат Алие беше пленен от моя разказ и ние много се сближихме. Той беше млад и жаден за познания. Живееше в манастира от десетгодишен, но беше роден в близкото село. Родителите му бяха починали и светите отци се заели с отглеждането му, преди да го приемат в ордена.
Една вечер, точно когато планирах да си тръгна, за да продължа бягството си към Гърция, след вечернята Алие дойде да се видим. Изглеждаше развълнуван. Попитах го какво го тревожи. В началото не искаше да говори, но след това малко се успокои и ми разказа една много странна история. Когато бил момче, една вечер някакъв непознат посетил родителите му в селото. Алие се престорил, че спи, но през полуотворените си очи видял как родителите му разговарят с непознатия. Мъжът им предал малък пакет и след това си тръгнал безмълвно. Брат Алие видял как баща му скрива пакета под пода на колибата, в която живеели. На следващия ден и двамата му родители били убити. Никой не продумвал за това как са умрели, а той бил твърде малък, за да му разкажат подробностите за последното им прибиране вкъщи след полската работа и как обезобразените им тела били открити в яма наблизо.
Алие ми каза, че само минути преди да дойдат монасите и да го отведат в манастира, той изровил пакета, който родителите му били получили. Макар и малък, осъзнавал, че има някаква връзка между пакета и тяхната смърт и че той трябва да има някакво особено значение. Скоро след като заживял в манастира, Алие отворил пакета. Вътре намерил карта. Онази вечер, само часове преди да тръгна за Адрианопол, той ми показа тази карта.
Сподели, че пазил тази тайна през целия си живот. Това била единствената останала връзка с родителите му. Не можел да се раздели с нея, но ми каза, че ще се радва, ако я прекопирам през времето, което ми оставаше в компанията на монасите, и се надявал да ми бъде полезна при моите пътувания и планове.
Валиани спря за миг, за да си поеме дъх и отпи глътка вино.
— Бях удивен от онова, което открих. Картата на Алие показваше пътя до друг манастир високо горе в планината Голем кораб5 в северозападната част на Македония. Манастирът е скрит от хорските очи и служи за тайно убежище на монаси, избягали преди стотици години от мюсюлманските завоеватели. От едната страна на картата имаше някакъв текст, който разказваше, че в манастира се пазят големи литературни и херметически чудеса. Там се казваше, че манастирският библиотекар е опазил безценни томове, смятани за унищожени при палежа на Александрийската библиотека. Оригинали на гръцки учени, текстове на египетски и елински жреци. Един свят на наука, магии и изгубени познания.
Валиани се изправи и един роб се приближи до него. Той носеше богато украсена кутия и я беше отворил, така че господарят му да може да извади нещо отвътре. Старецът пристъпи към слушателите си.
— А сега трябва да се отклоня от условностите. — В ръката си държеше свитък, завързан с черна копринена лента. Той дръпна единия край на фльонгата и остави лентата да падне на земята. После много тържествено разви свитъка.
— Скъпи приятели, ето копието, което направих. Когато напуснах манастира и гостоприемството на Алие и неговите братя, разбрах, че сам не мога да предприема пътуването до Македония. Аз съм прекалено стар и бягството от Константинопол невъзвратимо изсмука силите ми. Не очаквам да живея още дълго и зная, че повече никога няма да пътувам извън нашата страна. Нямам семейство, нито наследници. Нямам и ученици. Вместо това реших да донеса това в Италия и да го предам на онези, които заслужават и чиито гледища уважавам и им се възхищавам. От кореспонденцията ми с господаря Николи преди да дойда тук тази вечер и многото неща, които чух за всички вас, аз стигнах до убеждението, че трябва да оставя това съкровище във вашите ръце, за да правите с него каквото решите. Зная, че ще постъпите мъдро и достойно.
Слушателите му потънаха в удивено мълчание. Николи се изправи и се приближи към възрастния човек.
— Сигурен ли си, учителю Валиани?