— Роуз… — извика той, но вратата на стаята й се тресна. Чувстваше се ужасно, но щеше да се оправя с това по-късно. Той се върна в дневната.
Без да откъсва очи от Еди, Роберто подхвърли на Джеф:
— Как си успял да ни попречиш да се срещнем по-рано?
— О, да, това беше напълно съзнателно — отговори Джеф и се опита да придаде весели нотки на гласа си. Еди, изглежда, не се смущаваше от вниманието и също толкова открито оглеждаше Роберто.
— Какво те води насам? — попита Джеф.
— Не помниш ли, че сме си запазили маса за обяд в „Грити“?
— Така ли? Напълно забравих.
— Но ако…
— Роберто, ела с мен — Роуз стоеше на вратата към коридора с леко зачервени очи. В ръцете си държеше хартиена чанта за покупки. — Искам да чуя честното ти мнение за това яке. — Тя се приближи към него, хвана го за ръката и погледна кръвнишки Еди.
Джеф въздъхна дълбоко, щом двамата излязоха от помещението.
— Много съжалявам — поклати глава той.
Еди вдигна рамене.
— Предполагам, че е от възрастта. Сигурно съм направила нещо, което я е обидило, макар че не съм я виждала повече от година.
— А Роберто само влоши нещата. Роуз много си пада по него.
— Кой е той? — очите на Еди блестяха.
— Роберто? Просто най-добрият ми приятел тук. Удивителен човек. Всъщност, смятам, че той може да ни помогне. Имаш ли нещо против да му разкажа какво се случи?
— Защо мислиш, че може да ни помогне?
— Роберто е единственият гений, когото някога съм срещал. Напълно му се доверявам.
Еди вдигна рамене.
— Добре.
Двамата се обърнаха да видят Роуз с новото си яке, стиснала ръката на Роберто.
— Прекрасно — обади се Джеф.
— Не е — мрачно отговори Роуз и седна в далечния край на дивана, за да разгледа останалите си покупки.
— Роберто, всъщност, ти си човекът, който ми трябва. — Джеф го поведе към масата и му подаде разпечатка от съобщението, оставено от Макензи на телефонния секретар. Докато той четеше, Еди разказа как са намерили плочката и как чичо й я е потърсил в нощта, когато е бил убит.
— Значи смяташ, че е убит заради вашата находка?
— Да, вероятно е така — отговори Еди.
— Вече е ясно защо сте дошли във Венеция — отбеляза Роберто, — но трите вълнообразни линии правят цялата работа много по-интересна. Заедно с лъва те представляват символа на I Seguicamme.
— Което значи?
— Буквално това означава „Последователите“. Това е група, която се откъсва от розенкройцерите. Редовно са се срещали във Венеция. Членовете им са идвали тук от цяла Европа. За първи път се появяват през средата на петнайсети век. За тях се чува за последен път в края на осемнайсетото столетие.
— Какво са правели тези последователи?
— Никой не знае с точност. Марсилио Фичино ги споменава в своя труд „Три книги за живота“, а Джордано Бруно намеква за тази група в своята книга „Пир върху пепел“, но тези препратки са твърде мистични и почти неразбираеми.
— Фичино? — попита Джеф. — Мистикът? Той е работил за Козимо де Медичи. Нали така?
— Малко преди Козимо да умре, превежда за него ръкописа Corpus hermeticum. Това е прочутата сбирка, която описва основите на древната магия.
— Но какво общо има това със стиха? — включи се Еди.
— Е, това е загадката, нали? Джеф, този превод точен ли е?
Еди пусна отново съобщението, за да може Роберто сам да го чуе.
— Но как да се разбира този geographus incomparabilis? — попита той смръщил вежди.
Роуз се приближи до масата и се изправи до Роберто.
— Какво правите? — попита тя. — Geographus incomparabilis ли споменахте?
— Правилно си чула — кимна Роберто.
— Така са наричали отец Мауро, великия създател на географски карти. Наскоро в училище писах реферат за него.
— Роуз, благодаря — усмихна се Роберто. — Има отличен вкус и е старателна ученичка.
Роуз засия.
— Отец Мауро е венецианец. По-точно е от Мурано. Работил е в манастира „Сан Микеле“… — започна да обяснява Роберто.
— На Острова на мъртвите — възкликна Джеф. — Естествено! — Двамата забелязаха, че Еди е объркана.
— „Сан Микеле“ е гробището на Венеция.
— А стихът сочи, че каквото и да е нарисувал Мауро, то е все още там.
— Не зная много за Мауро, но той е най-известен със своята карта на света, или Mappamundi. Завършена е малко преди смъртта му. В 1465 или 1470?