— Чудесно!
Отец Пасчини излезе и скоро се върна с голяма лупа на дълга стойка. Той постави стойката до стъкления шкаф и изви рамото с лупата така, че да застане над центъра на картата.
— Ще ви оставя да работите на спокойствие — обяви той и се оттегли зад едно бюро в другия край на помещението.
— Прекрасна е — възкликна Еди полугласно.
— Удивително произведение. Направо невероятно подробно. Погледнете надписите. Между названията почти няма място.
Илюстрациите изобразяваха замъци и кули, на някои от тях се развяваха великолепни многоцветни знамена. Върху им бяха изобразени рицари в доспехи, яхнали силни жребци, странни животни, змии, грифони, абстрактни форми и ивици с всякакви цветове. Колкото по-внимателно се вглеждаше човек, толкова повече подробности излизаха наяве. Това беше един цял микрокосмос от изискана красота и удивително художествено майсторство.
— В стиха се казва „в центъра на света“ — обади се Джеф, когато разположи лупата над въображаемия център на картата, — но единственото, което мога да видя, е плетеница от думи и изображения. Къде ли се намира това на съвременна карта?
Еди надникна през лупата.
— Някъде в Турция? Или може би Ирак?
— Имате ли представа какво търсим?
— Никаква.
— Може ли? — Роберто се наведе, за да проучи въпросния район.
— Откри ли нещо?
— Само названия на области. Така, както гледам, става дума за Персия. Виждам Ефрат и планините на юг. Това е район, добре известен благодарение на Марко Поло и на други пътешественици; венецианците дори през петнайсети век са го познавали много добре.
— Но не се вижда нищо необичайно, нали?
— Май не — Роберто отстъпи назад и се смръщи. И тогава изведнъж лицето му се проясни. — Разбира се.
— Какво? — едновременно викнаха Еди и Джеф.
— Центърът на света. Казано е буквално. За хората през петнайсети век центърът на света е Свещеният град… Ерусалим.
Роберто бутна лупата наляво. И тук картата беше покрита с надписи и илюстрации, които бяха още по-нагъсто и по-изкусни, отколкото тези в района на Персия. В частта на Светия град пергаментът излъчваше едва забележимо сияние, което не можеше да се сбърка. Ерусалим беше изобразен с блестящи кули и куполи, заобиколени от въоръжени мъже. Беше очевидно, че създателят на картата е искал да отдаде почит на това място и да го издигне над всички останали.
— И тук не виждам нищо необичайно — проговори Роберто след продължителна пауза. — Погледнете сами.
Но и Еди не можа да забележи нещо, затова се дръпна назад, за да може и Джеф да погледне.
— Не, безнадеждно е — въздъхна той и се изправи. — Картата трябва да е тази, защото съответства напълно със стиха „създадена от последователите на geographus incomparabillis“. Също така отговаря на факта, че Казимир я е върнал. Последователите са „създали нещо, което никой не е искал“. Но ние нямаме представа какво търсим, а щом не можем да извадим картата…
— Някакъв успех? — отец Пасчини изникна до него.
— Никакъв — отговори Роберто.
— Има още една карта на света.
— Още една?
— Това е много лош екземпляр. Може да се каже, че на нея са се упражнявали. На места е повредена. Тя също е била отхвърлена от човека, който я е поръчал.
— Може ли да я видим?
— Разбира се. Последвайте ме.
Отец Пасчини ги поведе надолу по коридора до една заключена врата.
— Това е един от нашите архиви — обясни той, когато влязоха вътре. — Пазим документите в три специални кутии. — Той посочи към металните лавици, вградени в стената. — Всеки документ се съхранява в обезкиселена среда с контролирана влажност и температура. За да разгледате картата, трябва да влезете тук — той посочи към стъклената будка в ъгъла. — Ще ви дам ръкавици и пинсети.
Няколко минути по-късно тримата седяха около маса в помещението за работа с документите, а картата лежеше между тях. Тя беше покрита със защитна пластмасова обвивка, над която отец Пасчини разположи друга мощна лупа.
Краищата на картата бяха оръфани, а самата тя скъсана. Една назъбена линия минаваше през една трета от повърхността й. Илюстрациите не бяха толкова подробни като тези на картата в залата на библиотеката.
Еди огледа района, който приблизително съответстваше на Близкия Изток, и приближи лупата още малко, за да намери илюстрацията, която посочваше Светите земи.