Силен лъч светлина разкъса мрака, когато сигналната ракета се взриви само на няколко метра от смаяния похитител, когото ударната вълна запрати назад върху дроселите. Пистолетът падна от ръката му, плъзна се по гладките дъски на палубата и падна в канала. Катерът почти изскочи от водата, когато двигателите изреваха. Еди и Джеф се опитаха да запазят равновесие, но политнаха към столовете пред тях. Джеф се стовари в трюма на лодката, а коляното му блъсна Роберто в главата.
Излезлият от контрол катер с пълна газ се завъртя и полетя напред, преди да се блъсне странично в кея, разпръсквайки късове тиково дърво и парчета месинг във водата. Последното нещо, което Джеф чу, преди ледената вода да се захлупи над главата му, беше скърцането на триещия се в камъните метал и писъците на Еди.
Силни ръце го издърпаха на кея и грубите камъни се впиха в корема му. С отворена уста се опитваше да си поеме дъх. Когато избърса водата от очите си, видя Еди, коленичила над Роберто да попива главата му с кърпичка, изцапана кръв. Тя се обърна към Джеф, а на лицето й се изписа облекчение. Той запълзя към нея, като се опитваше да регулира дишането си.
Щом го видя, Роберто направи гримаса.
— Добре съм.
Отдясно, откъм кея, се чуха викове.
Джеф се изправи и видя някакво обезобразено тяло да се полюшва във водата. Почернял крак се блъсна в камъните на кея. Беше шофьорът Антонио. Бил е вързан за кърмата на катера. Въжето все още стягаше китките му, а другият край беше прикрепен за един кнехт.
Джеф внезапно усети колко е студено. Той потрепери и отмести очи от грозната гледка, гневен и безсилен. Полицейският катер и линейката се появиха едновременно, носейки се по ледената вода към тях. Чуха как двигателите им замлъкнаха и те изминаха последните няколко метра по инерция. Нямаше никакви следи от убиеца на Антонио.
— Здрасти, Роуз. Да, скъпа, много съжалявам. Стана произшествие… Не, нищо сериозно… Да, всички сме добре. Аз съм у Роберто, но по-късно ще се прибера. Виж… Не, изслушай ме. Не ме чакай. Утре ще излезем заедно. Обещавам. Да, да… Нали Мария е при теб, за да те наглежда? Да, така е добре. Добре, скъпа… Утре ще ти направя закуска и ще те разведа да видиш забележителностите… Хайде, лека нощ.
Вечерта беше изтощителна. Раната на главата на Роберто беше почистена още на място и тримата бяха отведени в полицейския участък, грозна, схлупена сграда до Понте дела Либерта, по който минаваше единственият път, свързващ Венеция със сушата. Там ги разделиха. Джеф отговаряше на всякакви въпроси, направи подробно изявление и точно се готвеше да поиска адвокат, когато го пуснаха от стаята за разпити и го отведоха в една съвещателна зала, където намери Роберто и Еди. Те разговаряха с мъж в доста напета полицейска униформа. Скоро след това си тръгнаха от участъка.
Офицерът се оказа началникът на полицията във Венеция Алдо Кандоти, и сега седеше в единия край на богато украсено канапе от осемнайсети век, стиснал столчето на празна кристална чаша за шери марка „Шот Цвизел“. Кандоти беше мъж с масивно телосложение. Някогашен шампион по гребане, той беше започнал да едрее заради любовта си към хубавите вина и крехкото сърнешко месо. Лицето му беше червендалесто, а носът широк. Върху него се мъдреха очила „Диор“.
В другия край на канапето седеше Роберто. Беше се изкъпал и преоблякъл, косата му бе още мокра, а срезът, който беше получил по-рано, беше покрит с марля.
Еди въртеше чаша малцово уиски в ръката си. Седяха в библиотеката в приземния етаж на палацо Балиони. От пет века това беше домът на фамилията Арматовани. Дворецът с изглед към Канале Гранде беше въплъщение на отминалата слава. Четирите етажа с редици византийски прозорци и елегантни колони го правеха красив като картина на Тициан или мотет от Уилям Бърд6. Всяко помещение в палацото беше пълно с антикварни мебели, някои от тях се намираха в сградата от купуването им преди векове. Библиотеката беше висока, просторна зала, а стените бяха покрити от земята до тавана с лавици от палисандрово дърво, на които бяха подредени хиляди книги. Сбирка, обогатявана от всяко следващо поколение. Сред книгите имаше безценно издание от осемнайсети век на „Левиатан“ на Хобс и подвързани с кожа първи издания на Хемингуей с автографи. Неколцина от предците на Роберто са били запалени библиофили и библиотеката на Арматовани се смяташе за една от най-богатите частни сбирки.
6
Английски композитор и органист, автор на мотети — хорови произведения без съпровод, предназначени за изпълнение по време на литургия. — Б.пр.