— Е, Роберто, ще те оставя насаме с твоите гости — рече Кандоти, стана от канапето и остави внимателно чашата на мраморната масичка за сервиране. — Един от хората ми ще ти звънне утре, за да те информира за хода на разследването. Още тази вечер ще започнем да издирваме тайнствения непознат. Ти ли ще говориш със семейството на бедния Антонио?
Роберто кимна. Алдо Кандоти се сбогува с тримата и след това беше съпроводен по дългия коридор от Винсънт, тънък като клечка и невероятно изтънчен иконом, който беше служил още на родителите на Роберто и вече се беше превърнал в част от инвентара на двореца.
— Изпълнена със събития вечер — отбеляза Роберто. — И какво научихме, като изключим факта, че животът ни наистина е в опасност?
— Можеш ли да си спомниш точните думи на надписа върху картата? — попита Еди, докато се настаняваше на мястото, освободено от Кандоти.
— Дори нещо по-добро — отвърна Роберто. — Може би е малко оръфано и изпомачкано, но се чете.
И той разгъна едно смачкано и зацапано парче хартия, изглади го, колкото можа, и зачете на глас стиховете, които беше преписал от картата на Сан Микеле:
— Разбра ли нещо? — попита Джеф своя приятел.
— Това беше единственото, за което мислех, докато отговарях на въпросите на полицията и се опитвах да бъда любезен с началника й.
— Е? — вдигна вежди Еди.
— Първата част е съвсем ясна, но последните два реда са малко по-неразбираеми. — Роберто погледна удивените им лица и се усмихна: — Мъжът със съвършеното име? Трябва да е Андреа да Понте.
— Създателят на „Риалто“? Разбира се!
— „Протяга се над водата мъжът със съвършеното име“ — измърмори Еди сякаш на себе си. — Понте, значи мост… ясно. Но защо „тъжен човек, изкушен от дявола“?
— Е, това наистина не е толкова очевидно. — Роберто се наведе към нея, за да й допълни чашата, преди да подаде бутилката на Джеф. — В края на 1591, когато срокът за завършване на поръчката, възложена на Да Понте, наближил, по основната част на моста продължавали да се появяват пукнатини и единствено скелето пречело целият строеж да рухне в Канале Гранде. Легендата твърди, че една вечер, когато архитектът вървял сам покрай канала, пред него се явил дяволът. Ужасеният Да Понте замръзнал на място, а дяволът му се усмихнал зловещо, преди да му каже, че може да му помогне да реши всичките си проблеми с моста. Архитектът бил толкова отчаян, че изслушал предложението.
— Сигурно е поискал душата му, нали? — избърза Еди.
— Всъщност, не. Поискал душата на първия човек, който прекоси моста. — Роберто отпи глътка от питието си. — Да Понте очевидно решил, че това е добро предложение и бързо приел. Няколко седмици по-късно строежът на моста бил успешно завършен. В нощта преди официалното откриване Да Понте довършвал един от каменните орнаменти на украсата в единия край на моста, а вкъщи го чакала бременната му жена Киара. На вратата на къщата се почукало. Жена му отворила и видяла пред себе си млад строител, който казал, че трябва бързо да дойде, защото съпругът й бил ранен. Киара да Понте изскочила от къщата и тъй като смятала, че Андреа е от другата страна на канала, стъпила на „Риалто“ и хукнала с все сили по моста. Едва след като го прекосила, нейният съпруг я видял и в същия миг чул ужасен студен смях зад гърба си. Той се обърнал, но нямало никого. Уплашен за жена си и своето неродено дете, той се втурнал на моста и отвел Киара вкъщи.
Месец по-късно Киара била повалена от чума и тя и бебето починали. Да Понте бил неутешим и се говори, че в годишнината от смъртта й, духовете на Киара да Понте и на нейното бебе могат да бъдат видени да се лутат изгубени по моста, търсейки покоя, който винаги ще им убягва.
Еди пресуши чашата си.
— Много хубава история, Роберто.
— Благодаря. — Той се усмихна и за миг задържа погледа на Еди.
— Това обяснява „тъжния човек“ и така нататък. Но останалото? Нали не мислиш сериозно, че следващата следа е скрита на самия мост?
Роберто вдигна рамене.
— Предполагам, че с „линиите“ може да имат предвид запълнените с мазилка фуги между камъните, които крепят моста — възрази Джеф, — но какво ли значи „отвъд водата, зад ръката на архитекта“?
— Има само един начин да разберем — обяви Роберто и се изправи.