В два през нощта бреговете на Канале Гранде около „Риалто“ бяха почти тихи. Докато наближаваха моста в гребна лодка, Джеф, Роберто и Еди видяха един порядъчно пийнал мъж, който се олюляваше на път за вкъщи. Отвъд моста и надолу по протежение на канала имаше ярко осветени прозорци, а отдалеч се носеше силното думкане на басов барабан.
Роберто насочваше лодката внимателно по канала. Движението беше спряло и пътническите корабчета вече не плаваха. Те минаха бавно под моста и Джеф помогна на Роберто да насочи лодката към мястото, където камъкът се срещаше с водата в канала. Сега Джеф пое управлението на малката лодка. Роберто извади силно фенерче и заедно с Еди се заловиха да проучват стените. Видяха отчупени камъни, древни халки, куки, ръждясало желязо, но нищо, което да прилича на ръка или печата на мъжа, който беше конструирал моста преди повече от четири века.
Джеф отдалечи лодката малко назад и загреба през канала към далечния край на моста. Той се издигаше над главите им в сумрачна арка. Там повториха търсенето и на една трета от дължината на стената в югоизточния край на моста го откриха: малка месингова плочка, не по-голяма от няколко квадратни сантиметра. На нея имаше само едно просто изображение на човешка ръка, с обърната навън длан.
Джеф задържа лодката на място, като се вкопчи в голяма желязна халка само на около метър и нещо от плочката, а Роберто вдигна фенера на едно ниво с нея.
— Ръката на архитекта — измърмори Еди.
— Смайващо. Никога не съм я забелязвал, а трябва да съм минавал хиляди пъти под моста.
— Не виждам каква ни е ползата от нея — обади се Джеф. — Вградена е в здрав камък. Не можем просто да започнем да разкопаваме „Риалто“.
— Не — съгласи се с въздишка Роберто.
— И сега какво? — попита Еди и се опита да потисне прозявката си.
— Тази вечер не можем да направим нищо повече. Предлагам да идем да си починем. Трябва да поспим. Мисля, че ще е нужно малко да помислим, за да разрешим тази загадка. — И Роберто се обърна към Джеф: — Ще ви откарам у вас.
11.
Вестник „Таймс“, юни 2003
„Малко е останало от помещение №16 в трезора на «Сотбис» на осемнайсет метра под лондонското им седалище. Експертите смятат, че пожарът, който вчера унищожи няколко безценни сбирки с документи, сред които оригинали от четиринайсети и петнайсети век, е причинен от повреда в електрозахранването на автоматизираната охранителна система. Говорител на аукционната къща заяви: «Загубата е направо трагична. Много от документите, съхранявани тук, не могат да бъдат възстановени. В помещение №16 се пазеха експонати, които предстоеше да бъдат продадени на търг. Тук те се архивираха на микрофилми и се качваха в бази данни.».
Смята се, че застрахователните компании ще трябва да изплатят многомилионна премия на «Сотбис». Най-голяма е загубата на сбирка ръкописи от Ренесанса, чийто автор е известен член на хуманистичното движение, свързано с Медичите във Флоренция. Различни източници твърдят, че преди да избухне пожарът, експертите на «Сотбис» са удостоверили автентичността на тези документи и техния автор. Независими експерти споменаха пред нас, че стойността им надвишава пет милиона лири.“
12.
Лондон, юни 2003
Наближаваше деветнайсет часа, когато Шон Клифтън се сети за срещата си по-рано през деня с брокера на недвижими имоти. Уговориха се да се видят, бързо приключиха преговорите и сключиха сделката за къщата с осем спални, която си беше избрал близо до Севъноукс. Докато излизаше от метростанцията „Хай гейт“, той с удоволствие запрехвърля из главата си мисълта, че няма още дълго да му се налага да изминава този път. Скоро щеше да се сбогува с мърлявия апартамент под наем близо до Хай стрийт.
Часът пик вече бе минал и трафикът беше намалял. Магазините бяха започнали да затварят. Уличните лампи вече светеха и беше започнало да вали. Чистачките отмерваха ритъма на градския живот. Обаче Шон Клифтън почти не осъзнаваше ставащото около него. В мислите си той вече беше господар на имението, който отпива джин с тоник в елегантната си всекидневна, а пред очите му се открива гледката на съвършено окосената морава.
Той свърна от Хай стрийт по една по-тиха странична улица, а дъждът заваля още по-силно. Клифтън ускори крачки и пресече улицата с приведена напред глава и вдигната яка. В края на улицата зави надясно. Пресечката беше празна, като се изключи млада двойка, която се отдалечаваше в обратната посока. Без да се спре и да се огледа, той стъпи на паважа и започна да пресича.