Беше моментална снимка, направена в хотелската стая. На нея Спорани държеше в лявата си ръка правоъгълна бяла картичка, приблизително с големината на снимка. В дясната ръка стискаше странен, приличащ на писалка предмет, с който сочеше към картичката.
Еди плесна с ръце.
— Кога успя?
— Когато излезе с мъжа от рецепцията и се обади на Джеф, останах за няколко минути сам. Сложих си ръкавиците и набързо прерових нещата му. Това беше в джоба на сакото. Който го е убил, е пропуснал да го пребърка.
— Какво е това в дясната му ръка? — Джеф взе снимката.
— Виждаш ли какво пише отстрани?
— Penna Ultra Violetto? Това е нещо като играчка. Помня, че преди години и Роуз имаше такава. Но какво…
— Казва ни да използваме ултравиолетова светлина. Тези моливи играчки карат невидимото мастило да се покаже, нали? — Еди се изправи.
Роберто пресуши чашата си и също стана.
— Сега се връщам.
Всъщност му бяха нужни двайсет минути. Когато се върна във винарната, стовари на масата някакъв предмет в яркорозово и виолетово.
— Трябваше да обиколя четири магазина за играчки, докато намеря тази простотия!
Приличаше на дебел флумастер за десетгодишно момиченце, но когато Еди го взе и завъртя долния му край, на повърхността на масата се появи кръг розова светлина.
— Страхотно — усмихна се тя.
— Джеф, ще ми дадеш ли снимката? — попита Роберто.
Той я извади от джоба си и я сложи с лицето върху масата. След като доближи молива на няколко сантиметра от снимката, Роберто го включи и в средата се показаха два ситно изписани реда:
msporani.com.it
Thethreeofus
На връщане към палацото на Роберто се отбиха да вземат Роуз. Не искаха да рискуват. Някой се беше опитал да ги убие. Беше очевидно, че Марио Спорани е убит, може би от същия човек. Роуз беше доволна, че може да гледа телевизия в гостната, докато тримата възрастни се събраха в библиотеката.
Еди и Джеф застанаха от двете страни на Роберто, който седна зад своя „Макинтош“ и набра интернет адреса, изписан на гърба на снимката. Миг по-късно изскочи искането за парола. Той набра „Thethreeofus“ и на екрана се появиха две папки, наименувани просто „1“ и „2“. Когато натисна върху папка 1, се появи файл, наречен „Бележки“. След като го отвори, се показа текст на италиански. Роберто започна да превежда на глас.
БЕЛЕЖКИ:
Козимо де Медичи: От дневника научих много малко. Знам, че Козимо е предприел пътуване на Изток през 1410 година; местоназначение: Гърция или Македония. Зная, че там е намерил нещо много важно, но остава загадка какво точно.
Контесина де Медичи: Съпругата на Козимо. Ходила е на Сан Микеле скоро след смъртта на мъжа си. Смятам, че е било, за да разговаря с учениците на отец Мауро и да им поръча да нарисуват карта.
Джордано Бруно: През 1592 великият мистик и окултист е прекарал известно време във Венеция и Падуа. Пътувал е из Европа и трябва да е чул нещо важно за Козимо де Медичи и неговия кръг. Мисля, че във Венеция е създал група, за да скрие тази информация, така наречената Тайна на Медичите. По някакъв начин групата на Бруно е свързана с ранните розенкройцери, по онова време много известна в Европа окултна група. Почти съм сигурен, че Бруно е бърникал следата, оставена от Контесина, и е създал втора. Тя се намира в градските архиви и представлява интригуващо четиво.
Параклисът на Медичите: Центърът на всичко. Смятам, че там има нещо, но не зная какво е то. Тайните във Венеция водят до тайните във Флоренция, които водят до тайните… къде? Македония? Става дума за нещо много важно. Достатъчно важно, за да вършиш убийства.
— Джеф, ти излезе прав. Той е бил на няколко крачки преди нас — викна Еди. — Знаел е нещо за тайната, която оставените следи са пазели.
— В това има логика. Намирането на дневника на Козимо де Медичи преди повече от четирийсет години е променило живота на Спорани. Очевидно, намереното е много важно. Защо иначе някой ще праща двама биячи, които са го заплашили, че ще избият семейството му?
— Значи смяташ, че през цялото време се е опитвал да разкрие тайната?
— Защо не?
— Аз си мисля, че Спорани е следвал същата следа като нас — отбеляза Роберто. — Той не е разполагал с плочката, открита във Флоренция. Всъщност, той дори не е знаел за съществуването й, но някак си е научил за картата на Мауро.