— Джеф, съжалявам… — започна Еди.
Той вдигна ръка, за да я спре.
— Няма за какво да съжаляваш. Мисля, че вече всичко е наред — успокои я той.
— Боже, колко се радвам, че никога повече няма да бъда на четиринайсет.
— Аз също.
— Да сменим темата — намеси се Роберто. — Еди и аз стигнахме до едно откритие.
— Така ли му викат вече?
Роберто се направи, че не е чул закачката и се обърна към страницата от „Архив на Венецианската инквизиция от 1500 до 1770 година“.
— Радвам се, че Роуз е в безопасност. Тя ми е много скъпа, но ние, тримата, имаме несвършена работа. Смятам, че времето ни изтича.
— Добре де, Роберто. Слушам те.
— Имало е две главни места за екзекуции — започна да обяснява Роберто. — Кале Санти, която е тук наблизо, до Академията, и Кале дела Морте, Улицата на смъртта, която се намира източно от двореца на дожите, малко по-встрани от Кампо де ла Брагора.
— Мога ли да те прекъсна? — обади се Джеф. — Когато търсех Роуз, единствената ми мисъл беше да я намеря. Но си спомням, че видях как през мъглата се подава покривът на старата митница с двамата Атласа, вдигнали златни земни кълба.
— Какво общо има това? — попита Еди.
— Някои хора казват, че фигурите всъщност са близнаци. Как гласеше стихът на Бруно? „Близнаците, бащите основатели…“ Трябва да е имал предвид Кастор и Полукс, близнаците от гръцката митология, децата на Леда и върховния бог Юпитер.
— Защо? За бога, какво общо има това с Венеция? — гласът на Еди прозвуча гневно.
— Доста. Първите заселници край лагуната са бежанци от Рим, избягали от нахлуващите варвари. Те донасят със себе си много архаични римски религиозни ритуали заедно с традиционното почитане на Юпитер и неговите синове Кастор и Полукс. На някои от островите възниква силен култ към близнаците. Там се създават и едни от най-ранните селища през четвърти и пети век. Из целия град могат да се видят изображения на близнаци, включително близнаците Атласи.
— Смяташ, че стихът намеква за Кале Санти? Тя се намира на един хвърлей място от старата митница — погледна го Роберто.
— Не. Смятам, че има предвид другото място, Кале дела Морте. Това ми хрумна в катера. Преди години посетих една църква в района. Нарича се „Сан Джовани“ и се намира на Кампо де ла Брагора. А „брагора“ идва от думата „б’рагал“, която означава „двама мъже“.
— Блестящо — Роберто поклати глава. — Или пълна лудост!
Джеф вече пиеше второто си кафе, когато Еди влезе в стаята, където закусваха.
— Добре ли спа? — попита тя.
— Изненадващо добре. А ти?
Тя преглътна една прозявка.
— Едва мигнах.
— Заповядай, това ще те събуди — той й наля чаша силно кафе. — Виж, Еди… — започна Джеф и млъкна, когато Роберто влезе в стаята, предхождан от Винсънт, който носеше табла с две малки сребърни кани и чаша с чинийка.
— Точно се готвех да кажа на Еди — продължи Джеф, — че след снощната история, днес смятам да остана с Роуз.
— Разбира се.
— Не съм съгласна — възрази Еди. — Мисля, че ти трябва да тръгнеш по следата, а аз да остана с Роуз.
— Но…
— Никакво „но“, Джеф. Вече говорих с нея.
— Така ли?
— Не се чуди толкова. С нея бяхме приятелки, не помниш ли? Аз обичам да изяснявам нещата навреме.
Джеф вдигна рамене.
— Добре де, съгласен съм.
През нощта температурата беше паднала още и сега улицата бе заледена и пуста. В единия край на площада се издигаха няколко хилави дървета и един самотен гълъб, твърде различен от гладното ято на „Сан Марко“, крачеше несръчно по неравния паваж. Джеф и Роберто бяха застанали в средата на площада, облечени в зимните си палта и увити с шалове.
— Макар това наистина да е било лобно място, историята има и весела страна — подхвърли Роберто. — Вивалди е кръстен в черквата „Сан Джовани“. — Той посочи фасадата, на която ясно личеше, че е следствие на объркани ремонти и разширения. — А там — продължи той — се намира най-интересната сграда на площада, палацо Грити Бадоер, или както е известна днес хотел „Ла Резиденца“.
— Който има пет прозореца на балкона — отбеляза Джеф и повтори втората част от следата на Бруно: — „Пет прозореца на балкона. Точката, която докосва небето; полушарие отгоре и полушарие отдолу“. През 1590 това било ли е построено?