— Да, със сигурност. Тези сгради са от четиринайсети век. Можеш да го определиш по формата на прозорците и конструкцията на лоджиите. Така че идеята ти съвсем не излезе лудост.
Джеф гледаше нагоре към покрива.
— И за секунда не съм се съмнявал. Но тук няма „точка, която докосва небето“. Или поне аз не виждам.
— За съжаление си прав.
Те пресякоха площада по посока на палацото. На стената на тесния пасаж, видяха табелката, на която пишеше Кале дела Морте.
Входът на хотела отвеждаше право в огромно кънтящо фоайе. Вляво имаше голяма рецепция. Горният край на стените беше украсен с богати гипсови орнаменти, а по-ниско висяха картини от седемнайсети век в мрачни, тъмни цветове, пресъздаващи обезобразени фигури. Наоколо бяха подредени антикварни столове и масички. В далечния край на фоайето имаше група работници, които подреждаха украсата и окачваха осветлението. Един от мъжете се беше наклонил застрашително от дървената стълба. Той се протягаше към тавана, опитвайки се да закачи кабел с малки бели крушки.
Появи се мъж на средна възраст с тъмнозелената униформа на портиер. Косата му беше боядисана в блестящо черно и носеше пенсне.
— Мога ли да ви помогна? — попита той.
— Добро утро — поздрави Джеф. — Празненство ли ще има?
— Да, господине, така е. Всъщност, довечера. Мога ли да ви помогна с нещо?
— Просто минаваме. Моят приятел Роберто Арматовани отбеляза колко красива е фасадата на сградата и че никога не е влизал.
— Господин Арматовани? — Портиерът почти застана мирно. — Разбира се. Извинявам се за бъркотията. Мога ли да ви предложа кафе?
— Много мило, но не, благодаря — отговори Роберто. — Мога ли да попитам какво е празненството?
— Разбира се, господине. Гала карнавална вечер, организирана от Обществото на почитателите на Вивалди. Празненството е частно, но съм сигурен, че мога да говоря с президента.
— Това е много мило, ъъъ?
— Джанфранческо… Франческо.
— Франческо… Аз познавам президента Джовани Тафани доста добре. Ще накарам един от моите хора да му се обади.
Портиерът леко се поклони и Джеф и Роберто се приготвиха да си вървят.
Отвън двамата застанаха един до друг и се загледаха нагоре към красивата декоративна мазилка в стил рококо над входа.
— Ти май наистина познаваш всички във Венеция, а? — възкликна Джеф.
— Да, и както виждаш ни идва като по поръчка.
— И сега какво?
— Очевидно трябва някак си да стигнем до покрива и много се надявам, че обаятелният президент на Обществото на почитателите на Вивалди ще ни помогне.
Когато Джеф, Еди и Роберто пристигнаха пред палацо Грити Бадоер, то вече гъмжеше от маскирани хора в празнични дрехи. Струнен оркестър беше изсвирил почти половината от Шубертовия Струнен квартет №9 и облечени в ливреи келнери се носеха из залата с подноси, пълни с чаши шампанско.
Джеф се притесняваше да остави Роуз сама, но тя обеща да не излиза от дома на Арматовани при никакви обстоятелства. А Роберто го убеди, че Винсънт няма да прояви небрежност като телохранител.
Роберто носеше класически костюм, ушит на прочутата лондонска улица „Савил Роуд“, който беше наследил от баща си. Маската му беше на орел с черни пера и къс клюн. Джеф, който беше по-висок и едър, нае модерен смокинг от шивача на своя приятел на Виа XX Марцо и си беше избрал проста елегантна сребриста маска. С помощта на Роуз Еди беше изпробвала поне дузина рокли в някои от най-скъпите венециански магазини, преди да се спре на тъмнозелена тясна рокля без колан и богато украсена златиста маска.
Един прислужник ги посрещна, попита ги за имената и мигом ги поведе към домакина на вечерта, който стоеше с малка група хора близо до музикантите. Джовани Тафани се оказа висок мъж с широки рамене на не повече от петдесетина години. Носеше малка златиста маска, която не скриваше напълно лицето му. Той пое ръката на Роберто.
— Толкова се радвам, че можа да дойдеш — поздрави го той.
— Това са моите приятели. Джеф Мартин, известен историк от Англия, и Еди Грейнджър, прочут палеопатолог.
Тафани леко се поклони на Джеф, после взе ръката на Еди и галантно я целуна.
— Очарован съм — изправи се и добави: — А сега ми позволете да ви запозная с неколцина от моите приятели.