Дожът Микеле Стено беше висок мускулест мъж, който бе подкарал осмото си десетилетие. Лицето му беше тясно и покрито с дълбоки бръчки, дългата му бяла коса се спускаше до раменете изпод синьото кадифено кепе. Носеше дълго, златисто-черно палто със златни копчета, закопчано догоре. Стено беше известен и многократно награждаван воин, превърнал се във влиятелен политик, който господстваше в управлението на Венеция повече от десетилетие. Седнал на каменен трон под червен балдахин с венецианския лъв, той наблюдаваше приближаването на посетителите и се изправи, за да ги поздрави в подножието на подиума на трона. Но не им подаде ръка, нито ги прегърна.
— Козимо де Медичи — заговори той, вторачвайки стоманеносивите си очи в младия мъж, — имаш осанката и достойнството на твоя прочут баща. Това е чудесно.
Козимо се усмихна и се поклони, преди да представи своите приятели. Дожът се беше срещал вече няколко пъти с Николо Николи.
— Разбира се, аз знаех, че идвате — рече дожът.
— Вече научих — отговори Козимо и погледна към Амброджио.
— Очевидно нямаш намерение да изпълниш желанието на баща си. Пътуването ти трябва да е много важно.
— Така е — отвърна кратко Козимо. — И сме много благодарни за гостоприемството.
— Не се ласкай, млади човече — тихо отсече дожът.
— Може да искаме да ви предложим най-хубавото, но пристигнахте в много неподходящо време. — Лицето му беше мрачно. — Чумата е все толкова яростна, както я помня от младините си преди половин век. Тази вечер научих, че са загинали повече от хиляда души. Ние опитахме всичко възможно: ароматични масла, едновременния звън на камбаните в републиката и стрелба с всички оръдия на разположение в арсенала. Но съвсем напразно.
— Съжалявам да чуя това, господарю. Нашият престой тук ще бъде колкото може по-кратък. Искаме да заминем за Рагуза при първа възможност.
— Рагуза? — Дожът задържа погледа на Козимо почти цяла минута и едва след това отмести очи. — Ти и твоите другари сте добре дошли. В двореца са ви приготвени стаи. Ще ви помогна с всичко, от което имате нужда, за да бъде престоят ви тук колкото може по-удобен и ще накарам хората си да ви осигурят кораб. Но пак повтарям, че ни намирате в лош момент. Мисля, че не трябва да ви напомням да действате с крайна предпазливост. Моля да не напускате района на двореца без някой от личните ми помощници като водач. Желая ви приятна вечер.
След като тримата флорентинци бяха изведени от залата, дожът седна на трона си и повика с жест Замболиди да се приближи. Пазачите бяха разположени покрай стените на залата, така че не можеха да чуват какво си говорят.
— Искам да знам къде се намират във всеки момент — натърти Стено. — Включително и Томазини.
— Слушам, господарю. Но все още не разбирам защо поехте риска и позволихте на тези трима мъже да влязат в града.
— Хора като младия Медичи и неговите приятели не пътуват толкова далеч без особено важна причина. Най-вече до град, завладян от чумата. Той търси нещо тук и макар да му наредих да не излиза от двореца без водач, той, разбира се, ще направи точно обратното, и то при първа възможност.
Замболиди се съгласи с отсечено кимване.
— Но откъде можем да знаем дали не са заразени? Как можем да сме сигурни, че няма само да влошат положението ни?
— Не сме сигурни — усмихна се горчиво дожът, — но може ли нещата наистина да станат по-лоши? Не мисля. Понякога трябва да се поемат рискове.
— Но…
Стено погледна строго слугата си.
— Стига толкова. Сега се заеми с онова, което ти наредих. Ако някой от тримата пръдне, искам веднага да науча. Разбрано?
Замболиди кимна.
— Тогава върви.
— Кози, какъв е планът?
Козимо и Николо Николи седяха на масата в разкошния апартамент в едно отдалечено крило на двореца. Подът беше гол, ако не се смята красивият цветен килим в центъра на стаята. Късият коридор зад вратата водеше към спалнята.
Някой почука леко на вратата.
— Влез.
Амброджио Томазини прекрачи прага.
— Идваш точно на време. Николо току-що поиска да предложа план.
Томазини седна при тях на масата, отмести стола си назад и протегна дългите си крака встрани.
— Господа, смятам, сигурно ще се съгласите с мен, че трябва да свършим работата си тук, колкото може по-бързо.