— Много е красива — отбеляза Козимо.
Свещеникът го погледна в очите.
— Радвам се, че оценяваш това простичко чудо, господарю мой. Погледът ти, разбира се, е привлечен от мозаечния под. Изображение от пети век от раждането на Христа. Но под нея се крият неочаквани тайни. Учителят Валиани ти е дал един ключ, нали така?
Козимо бръкна в туниката си.
— Ех — въздъхна отец Енрико и тръгна към една определена част от пода, — майсторите от пети век са били истински артисти в своя занаят. Тази мозайка не само е красива украса, но служи също така за съкровищница, където моят орден съхранява своите реликви. Ние сме ариани, една поставена извън закона християнска секта. Учителят Валиани е старши член на ордена. Той остави онова, което търсиш, тук. — И посочи надолу. — Ще ми дадеш ли ключа?
Козимо му го подаде. Отец Енрико пъхна златното ключе в малък отвор в окото на една от фигурите, застанали в полукръг около светата ясла. Когато завъртя ключето, по краищата на мозайката се появиха линии, които преди бяха невидими. Козимо клекна и помогна на свещеника внимателно да вдигне капака.
Вътре, в дупката, имаше обикновена дървена кутия. Козимо се протегна и я извади. Тя се оказа изненадващо лека. След като я постави на пода, той вдигна капака. В кутията лежеше избеляла кост.
— Какво е това? — попита Луиджи. — Дай ми да го опипам. — Той внимателно докосна костта, като плъзгаше пръсти по цялата й дължина. — Франческо Валиани ми разказа за нея. Това е част от лакътната кост на свети Бенедикт. Купил я при едно пътуване на Изток.
— Не е онова, което очаквах. — Козимо запревърта костта из ръцете си. Едва тогава забеляза отвора в единия край и закрачи към най-близката ниша, където светлината беше по-силна. Когато пъхна пръст в кухината, усети вътре нещо, притиснато в зърнестата вътрешност на костта. Много внимателно той го измъкна.
Това беше липсващата част от картата на Валиани, кръг от пергамент с диаметър няколко сантиметра. Едва успя да различи някакъв текст и малки илюстрации с избеляло мастило. Козимо си позволи да се усмихне.
— Благодаря ти, Господи — прошепна той.
Откъм входа се чу шум от крака и той бързо се обърна. Но Луиджи вече го беше изпреварил.
— Козимо, стой настрана! — изкрещя той.
В стария параклис се втурнаха двама души. Бяха облечени в прости роби с качулки, привързани с въжета в кръста. В полумрака лицата им бяха невидими. И двамата стискаха мечове.
Луиджи беше принудил Козимо да отстъпи до стената и го прикриваше с тяло, докато измъкваше къс меч от вътрешността на омазненото си наметало. Отец Енрико внимателно направи крачка към другата страна. Той изглеждаше напълно спокоен.
— Още една крачка и ще умрете — изсъска Луиджи.
Една от закачулените фигури се изкиска весело.
С изненадваща пъргавина Луиджи се хвърли напред и замахна с меча си нагоре. Той улучи ръката на единия от нападателите и разпра рамото му. Мъжът залитна назад, качулката му се смъкна и отдолу се показа младо, красиво лице, обрамчено с тъмни къдрици. Луиджи замахна втори път, но този път улучи само въздуха.
Козимо измъкна меча си и когато пристъпи напред, забеляза как свещеникът се промъкна към вратата и се изниза в коридора зад нея.
Луиджи размахваше меча в голяма дъга пред себе си и Козимо нанесе удар напред към втория нападател. Когато нанесе удара си, раненият мъж заби меча си дълбоко в гърдите на Луиджи. Старецът падна по гръб, а оръжието му издрънча на каменния под. Мъжът хладнокръвно заби меча си втори път в гърдите на Луиджи и той предаде богу дух, давейки се в собствената си кръв.
Вбесен, Козимо се хвърли в атака. Стомана звънна в стомана и двамата мъже отстъпиха, но само временно. Те се разделиха и започнаха да се приближават към Козимо отпред и отзад. С крайчеца на очите си той зърна една фигура в бяла роба, появила се ненадейно на вратата и едва успя да парира яростния удар, насочен към главата му. Единият от нападателите се обърна, за да се изправи срещу новодошлия, а другият отново го нападна. Чу се звън на стомана, след това мъжът, който беше убил Луиджи, изпищя, пусна меча си и се хвана за корема, а между треперещите му пръсти заблика кръв.
Като падна, той се блъсна в своя другар. Сблъсъкът даде решително предимство на Козимо и той се хвърли напред. Но дори изгубил равновесие, неговият противник беше подвижен и решителен. Той избягна удара на Козимо и на свой ред нападна.