Козимо почувства остра болка в рамото си. Залитна назад и се блъсна в една от каменните колони. Изведнъж качулката на нападателя се смъкна и откри лицето му. Дълъг нос, брада и ярки тъмни очи. В същия момент Козимо видя как върхът на меч започва да се подава изпод наметалото му. Острието ставаше все по-дълго и внезапно потъмня от кръв. Мъжът погледна изненадано надолу към метала, щръкнал от гърдите му. След това рухна напред. Козимо нямаше време да се дръпне настрана и ръкохватката на меча на неговия противник се стовари върху главата му.
17.
Над Атлантическия океан, днес
Малкият частен „Гълфстрийм“ Г-500 проби дебелия слой облаци и се извиси в откритото синьо небе. Гледката беше като в преспапие със зимна сцена точно преди да го разклатиш. Люк Фурние остави чашата с охладено шампанско „Кристал“ върху подлакътника на голямото кожено кресло и започна мрачно да размишлява върху скорошния си провал. Нещо, което рядко му се случваше. Преди два дни беше на прага да осигури голяма пратка части за ядрения реактор на неговите ирански приятели, когато МИ 5 провали операцията и залови партидата в международни води. Товарът съдържаше специално оборудване на стойност повече от десет милиона лири, които той беше платил в брой. Естествено, нищо не сочеше към него или организацията му, но подобни провали криеха в себе си опасността доброто му име да пострада, а то беше неговата най-голяма ценност.
Мобилният телефон на Фурние изписука. Това беше знак, че на частния му номер, известен само на малцина, е пристигнало съобщение. Той включи телефона и прочете съобщението: „Трябва да гледаш новините по телевизия Скай“. Той взе дистанционното и големият плазмен телевизор заработи. Фурние увеличи звука.
„Първите съобщения подсказват, че тази група е част от по-голяма операция. Офицери от отдела за борба с тероризма смятат, че цялото количество на заловения смъртоносен биохимически агент е повече от два килограма. Засега остава неясно какво е било предназначението му. Има много теории, но вероятно ще мине известно време, преди да може със сигурност да се каже как са възнамерявали да използват това оръжие и кои са вероятните цели. Обаче едно е сигурно, залавянето на групата става само два дни, след като МИ 5 пипна друга група, търгуваща с части за ядрени реактори. Това е втора важна победа в разузнавателната война срещу тероризма. Аз съм Виктория Мейнли от Лондон.“
Фурние заби пръст в дистанционното с трудно потискана ярост и след това го запрати към стената. После се загледа как отскочи от нея и падна на покрития с мокет под.
18.
Венеция, днес
Еди и Джеф оставиха Дино край проснатия на земята убиец и хукнаха обратно към канала. Катерът беше там и новият шофьор тъкмо измъкваше тялото на Роберто от водата в лодката.
— Жив ли е? — кресна Еди.
Шофьорът не отговори. Роберто лежеше по гръб. Ризата му беше оцветена в червено и Еди можа да види дълбоката рана на лявата му ръка. От нея капеше кръв. Лицето му беше посиняло, а устните побелели. Не даваше признаци на живот.
Еди започна да натиска рязко гръдния му кош и вдиша въздух през устата му. Нищо не се промени. Тя отново започна да помпа гръдния кош и вдъхна въздух за втори път. Тогава главата на Роберто трепна и от устата му рукна вода, която заля роклята на Еди. Очите му се отвориха.
— Бързо… в болницата — извика Еди.
Джеф скочи обратно на кея. Шофьорът се затича към руля, даде газ и завъртя катера.
За миг Джеф се загледа след отдалечаващата се лодка, но след това хукна към алеята. Той полетя по паважа и намери Дино, свлечен до стената.
— Дино… ти си ранен!
Приятелят му притискаше корема си, а дрехите му бяха напоени с кръв.
— Джеф… — гласът му едва се долавяше.
Джеф трескаво затърси мобилния си телефон и набра номера на „Бърза помощ“.
— Ти спаси живота ни, приятелю — промълви той. Очите на Дино се отвориха, а на устата му се появи лека усмивка. — Дръж се, скоро ще дойде „Бърза помощ“…
Дино започна да трепери. Джеф свали сакото си и го сложи върху му.
— Дръж се. Моля те, дръж се…
Той се наведе към него, когато видя, че Дино дърпа сребърната верижка около врата си.