Еди въздъхна.
— Господин заместник-префект, да не би да мислите, че не искаме да ви помогнем? Бяхме на празненство в „Грити Бадоер“. Пийнахме няколко чашки и около единайсет си тръгнахме заедно. Както си вървяхме, ни подгони човек в карнавален костюм с пистолет. Роберто беше прострелян.
— Да, да. Говорих с полицаите, които арестуваха господин Мартин. Някакъв смахнат ви е гонил из половин Венеция. Накрая ви спасява смел просяк, който съвсем случайно се оказва ваш приятел?
— Дадох подробни показания — отговори Джеф.
— И нямате представа кой е този стрелец?
Джеф издържа втренчения поглед на Кандоти.
— Не, нямам никаква представа.
Кандоти изпръхтя презрително.
— Заместник-префекте — обади се Еди, — трябва да ми вярвате, когато ви казвам, че през последните няколко дни бях въвлечена в истински кошмар. До миналата седмица водех тих живот във Флоренция, където си вършех работата. Единственият проблем, пред който бях изправена, бе да гледам инфрачервеният ми спектрометър да продължи да работи и изчисленията ми на концентрацията на течности да е вярна. Оттогава убиха чичо ми и повече от веднъж животът ми беше застрашен.
Кандоти се обърна към Джеф.
— А вие, господин Мартин? И вашият ли начин на живот беше спокоен?
Той вдигна рамене.
— Не са стреляли по мен, ако това искате да знаете.
Изведнъж Кандоти скочи на крака с разкривено от гняв и разочарование лице.
— Боже мили! — възкликна той. — Защо не взема да ви затворя в някоя килия, докато измислите нещо по-интересно да ми разкажете.
— Съжалявам — намеси се Джеф, — иска ми се да можехме да помогнем.
Кандоти си пое дълбоко дъх и после се изправи на крака.
— Така да бъде. Не мога насила да изтръгвам информация от вас, макар че има моменти, в които ми се иска да можех. Но мисля, че трябва да припомня и на двама ви, че сте само гости в тази страна. Вашето положение е как да кажа… деликатно? Вие криете информация, свързана с това разследване, а аз имам нужда от нея. Може тази вечер да не съм ви предложил морков, но повярвайте ми, следващия път, когато се видим, ще нося една много голяма тояга.
Кандоти тресна вратата зад гърба си, а Джеф и Еди се върнаха в хаоса на спешното отделение. Те почти не разговаряха и седяха всеки потънал в своите собствени мисли. Един час отмина бавно, преди млад лекар в безупречна престилка да дойде при тях с бележник в ръка.
— Вие сте приятелите на господин Арматовани, нали? — Той се настани на столовете срещу тях. — Господинът е щастливец. Един куршум е строшил лявата му раменна кост и се е забил в рамото. Отне ни известно време да го извадим. Нанесъл е доста поражения на нервите. Вторият куршум е минал право през него. Голям късмет е, че е пропуснал гръбнака и не е засегнал някой друг жизненоважен орган. Имаше малко вътрешни разкъсвания, но ги закърпихме. Очакваме да се възстанови напълно.
— Можем ли да го видим? — попита Еди.
— Все още е в безсъзнание и ще го оставим така поне за осем часа, за да помогнем на оздравителния процес. Ако бях на ваше място, щях да си ида вкъщи и да си почина. Посещенията започват след обед. Сигурен съм, че вашият приятел ще се зарадва да ви види утре следобед.
Площадът отвън беше призрачно тих. От лагуната отново беше пропълзяла мъгла, която обгръщаше всичко с тънък воал. Джеф погледна часовника си. Вече беше 2:15 сутринта.
— Ела до моето жилище, не е далеч.
В този район имаше само няколко улични лампи. Еди потрепери, а Джеф я прегърна през рамото и я притегли плътно до себе си.
Те свърнаха от главната улица в тесен пасаж, който водеше до едно кръстовище. Джеф не спираше да поглежда през рамо. Пред себе си можеха да видят бледите отблясъци на тесен канал и пешеходен мост. Над главите им бяха опънати въжета за пране. Встрани от тях се чу стържене и двамата подскочиха. Мършава котка изскочи от мъгливите сенки, погледна ги презрително и побягна.
— Мамка му! — Джеф изпуфтя дълбоко и се засмя.
След няколко минути стигнаха до двореца на дожите. Тук няколко нощни птици се разхождаха. Малка групичка добре подпийнали местни жители стояха под Торе дел Оролоджо и шумно спореха. Джеф и Еди минаха по тротоара откъм северната страна на „Сан Марко“, после свърнаха по тесен пасаж, който отвеждаше право до входа на кооперацията.