Козимо потупа приятеля си по гърба.
— Какво, за бога, се случи? — попита Томазини. Русите му къдрици бяха залепнали за лицето от пръските морска вода, а бузите му бяха още зачервени от напрежението, съпроводило измъкването им на косъм.
— Не знам повече от вас — започна Козимо. Той им разправи набързо какво се случи, откакто излезе от двореца на дожите и се качи на борда на кораба преди малко повече от половин час. — Преди да ме питате, ще ви кажа, че нямам никаква представа кой е моят спасител. Но му дължа своя…
Той изгуби нишката, когато видя как израженията на приятелите му се променят. Те се бяха вторачили покрай него. Той също се обърна и видя Катерина. Близо зад нея стоеше фигура, облечена в бяло, която държеше фенер на височината на рамото.
— Мисля, че искаше да кажеш, че дължиш на нея живота си, господарю Козимо — довърши Катерина.
Те гледаха как фигурата в бяло сваля качулката. Дълги черни къдрици се посипаха по белия плат.
Козимо прекоси палубата с три големи крачки.
— Контесина! — извика той. — Скъпа моя Контесина… — После се закова на място. — Не зная дали да се ощипя, или да потърся лекар. Да не си въобразявам разни неща? Може би от удара по главата?
— Любими — проговори Контесина, — аз не съм плод на въображението ти.
Лицето на Козимо пребледня.
— Господа, моля да ни извините, мисля, че аз и моята дама трябва да поговорим.
Те седнаха в каютата на капитана, която приличаше повече на клетка. В нея нямаше нищо друго, освен груба маса за карти, тясна койка и неудобна дъбова пейка.
— Тази нощ ти уби двама души — започна Козимо.
— Трима. Не можех да оставя свещеника да се измъкне.
— Тази Контесина, която оставих във Флоренция преди по-малко от две седмици, не би могла да убие и муха.
— Кози, съжалявам, че не бях откровена с теб.
— Вече не знам коя си.
— Все още съм същата жена, за която се сгоди, жената, която твърдиш, че обичаш.
— Контесина…
Тя се наведе и постави пръст на устните му.
— Любими, остави ме аз да ти разкажа цялата история. Знаеш, че Валиани е бил учител на Николо. Но той също така преподаваше на моя по-голям брат Марко. Един ден бях в библиотеката, докато се провеждаше урокът на Марко. Валиани го попита нещо от областта на математиката, но брат ми не знаеше отговора. Валиани опита с друг въпрос. Марко не можа да отговори и на него. Беше безнадеждно.
Накрая Валиани се ядоса. Разтревожих се, че брат ми може да отнесе боя. Тогава Валиани изведнъж се обърна към мен и заяви:
— Ти си глупаво момче. Дори малката ти сестра може да отговори на тези въпроси.
Не зная какво ме прихвана. Може би бях уплашена за брат си или за себе си. Просто избълвах… „шест и четири“. Изведнъж Валиани се усмихна и рече: „Много добре, а сега да опитаме нещо друго“. Трябва да съм отговорила правилно, защото отново се усмихна.
Учителят беше очарован от мен. Изпрати брат ми да пише някакво домашно и продължи да ме изпитва. Нали разбираш, Валиани е много неща. Разбира се, хуманист, но е и старейшина на еретическата секта, известна като ариани. Те отхвърлят идеята за Светата Троица. Впоследствие са анатемосани от Рим. Освен това Валиани е вещ в много източни изкуства, непознати в Италия. Шампион по фехтовка и човек, владеещ тайнствени знания. Той стана мой учител и съветник. Винаги беше внимателен и мил, но аз знаех, че не съм нещо повече от екземпляр за изследване. Той ме научи на латински и гръцки, математика, философия и история. Обучи ме да си служа с меч и лък. Научих се да яздя и да управлявам платна.
Това беше нашата тайна и както вече казах, бях просто един опит за учителя. И тогава, преди пет години, той ми каза, че ще потегли на пътешествие, което със сигурност ще бъде последно. Не се беше женил и нямаше наследник. Шегуваше се, че ако бях родена момче, всичко щеше да е много по-лесно. Помоли ме никога да не пропилявам талантите си, защото вярваше, че един ден нещо ще се случи и тогава ще бъда важна за него, за каузата на хуманистите, важна за света на науката.
Преди две седмици Валиани отново се появи в живота ми. Разказа ми за своите открития и за тайната, скрита в картата. Обясни как се готви да предложи на теб и твоите приятели възможността да издирите съкровищата на Голем кораб, но също така пожела аз да бъда, както той го нарече, неговата „застраховка“.
Не, Кози, не ме разбирай погрешно — бързо добави Контесина и докосна ръката на младия мъж. — Причината не е, че учителят Валиани не ти се е доверявал или се е съмнявал в твоите способности, а защото винаги е вярвал, че две глави мислят по-добре от една. Знаеше, че не може да ти каже за мен и също така разбираше, че още не е дошло времето да ти разкажа тази история. Не и тогава, във Флоренция.