… Възнамерявам много скоро да посетя картографите и чрез тях ще скрия съкровището…
Нося стъкленицата със себе си, докато пиша, готова да скрия от хорските погледи какво се случи на Голем кораб…
… Ще ми позволиш ли да добавя към съкровището и твоя труд?… За безопасно съхранение? Ето каква е следата:
… С картографите… Божествената тъкан…
Железният кръст… в самия център…
Твоята приятелка
Конте…
Веднага бях запленен и озадачен. Най-неприятното беше, че е повредена последната част и оставената следа е непълна. Няма нужда да споменавам, че бях изпълнен с решимост да науча повече.
Случи се така, че няколко седмици по-късно бях безцеремонно уволнен от службата си като учител по цигулка в Пио Оспедале дела Пиета. Излезе, че някои членове на старото ръководство не ме обичаха. За щастие разполагах с малко наследство от баща си, а и сам бях успял да скътам малко пари. Прекарах известно време в издирването на семейство Николи, които излязоха с най-благороден и древен произход. Прекият наследник на Николо Николи сега живееше в двореца „Морити“, голямо имение близо до Падуа. След като убедих управителя на Пио Оспедале дела Пиета да ми напише препоръчително писмо, само седмица след като изгубих работата си във Венеция, намерих служба като учител по музика на най-младото поколение Николи.
В палацо Морити разполагах с предостатъчно свободно време, защото преподавах само по два часа на ден. Останалото време прекарвах в размишления и композиране. Но бях там по една-единствена причина: да науча колкото може повече за връзката между фамилиите Медичи и Николи и да попълня празнините в писмото на Контесина. Какво е било това пътуване? И защо е тази маниакална тайнственост?
Намерих отговорите в голямата библиотека, паметник на наскоро починалия глава на фамилията Микеланджело Николи, който бил запален колекционер на езотерична литература и архивар на семейството.
Съдбоносният текст се съдържаше в три тома дневници, писани от Николо Николи. Не мога да разглася тяхното съдържание, защото там се говори за най-ужасяващи неща. Прочетох всяка дума, която той беше написал. Бях толкова увлечен в неговата история, че едва не ме заловиха в библиотеката, до която имаха достъп само членовете на семейството. Наистина бях така омаян от разказа, че откраднах трите тома, подадох си оставката, колкото беше възможно по-бързо, и се върнах обратно във Венеция.
Следващите шест месеца посвещавах свободното си време изцяло на преписването на дневниците на Николо Николи. Винаги съм имал намерение да върна оригиналите на семейството. Когато свърших с преписа, с помощта на дискретен посредник изпратих томовете анонимно до палацо Морити.
Забавих се в задачата си да разкрия тайните на Медичите, защото голяма част от по-късните дневници бяха написани с някакъв вид шифър. Разгадаването му ми отне години.
Сега мога да се гордея поне малко, че проявих достатъчно силна воля, за да спра. Вече стигнах в края на живота си и поверявам писмото и преписите на дневниците на моя най-близък приятел Габриел Фабачи. Бих ги унищожил и сам, но не се чувствам способен дори да ги погледна отново. Съветвам моя приятел да унищожи тази сбирка или да ги изпрати на онези, които имат най-голямо право върху тях — фамилията Николи.
Дано Господ се смили над мен!
Антонио Вивалди
Джеф бутна стола си назад.
— Значи този фрагмент от писмото на Контесина е „древният документ“, за който споменава Бруно. Той твърди, че е разполагал със следа, но нищо не открил. Албертус, неговият слуга, трябва да е поставил писмото в „Грити Бадоер“, където е намерено почти цял век по-късно от бащата на Вивалди.
— Става очевидно, че трябва да намерим дневниците на Николо Николи.
Джеф се готвеше да отговори, когато звънна мобилният му телефон.