— Завиждам ви — призна си Джеф.
— Най-големите ни съкровища се пазят в тези стъклени шкафове — обясни Николи. — След случилото се през 1977 стана ясно, че трябва да сме по-внимателни.
Той отключи един от шкафовете, след като набра някаква комбинация на клавиатурата. Под три лавици с кожени гръбчета имаше две широки чекмеджета. Когато дръпна най-долното, Еди успя да зърне прозрачна опаковъчна хартия и ламинирани страници. Баронът бавно извади кожената папка и внимателно я занесе до малка масичка.
Вътре имаше четири листа, професионално консервирани и ламинирани. Страниците бяха скъсани, а по краищата на две от тях отчетливо се виждаха следите от пламъците. Една от страниците беше скъсана на три и след това отново сглобена, за да може да се чете.
— И това е всичко, останало от превода на английски? — попита невярващо Джеф.
— За съжаление, само това оцеля от трите тома. Според експертизата на криминолозите, която получихме три месеца след пожара, има известни доказателства, че копието на Вивалди е унищожено в огъня. Около деветдесет и пет процента от превода на професор Уитли също е изгорял. Бяха открити малки парченца с водния печат като на тези страници. Но истинските оригинали, писани от ръката на моя праотец… Надявам се, че не са изхвърлени в някоя река и не са послужили за подпалки. Предпочитам да си представям, че някой някъде цени високо оригиналите, макар че няма право над тях.
— Може ли? — попита Еди.
— Разбира се. Моля, не бързайте. Прочетете тези тъжни останки. Аз трябва да свърша няколко досадни неща.
… спасение беше истинско чудо, но по това време Козимо не го оцени. Той научи много за годеницата си, но наученото беше прекалено жестоко, за да го приеме с готовност. Подробностите за приключението му във Венеция стигнаха до мен много по-късно — историята за необикновения Луиджи, свещеника предател и битката в параклиса…
… капитанът и всички моряци, с изключение на шестима, загинаха в бурята. Не зная как стигнах до сушата. Единственото, което помня, е студената като лед вода и писъците. Намерих тялото на Катерина, удавена и подута. За мое несравнимо облекчение и радост Козимо и Контесина бяха оцелели, но бяха изпаднали в шок. Същото важеше и за Амброджио, който се измъкна от това изпитание само с леки порязвания и натъртвания.
Бяхме изхвърлени на брега близо до едно рибарско селище. Неколцина старци ни намериха и ни взеха с тях. Всички бяха много мили. Малко след това някои от запасите на кораба бяха изхвърлени на брега. Взехме само онова, което ни трябваше за пътуването, и оставихме останалото на нашите спасители, за да си го поделят. Това беше най-малкото, което можехме да направим за хората, дали ни храна и подслон.
Оцелелите членове на екипажа останаха в Рагуза, за да изчакат кораб, плаващ към Италия. Ние се бавихме в този чудесен и благороден град само толкова, колкото да се ориентираме и да подготвим нашето пътуване на югоизток в Македония. Част от ценностите, които успяхме да спасим от „Джизела“, разменихме за коне, запаси, карти и услугите на местни водачи…
… дива страна. Само преди десетина години това място е превзето от турците. Тукашните хора са бедни земеделци, живеят малко по-добре от роби. Султанът контролира с желязна ръка всекидневния живот в тази провинция, а населението е духовно поробено от Константинополската патриаршия…
… Бяхме в голяма опасност. От една страна сметнахме за мъдро да избягваме многото войници, които държаха селяните в подчинение, но от друга — бяхме уязвими за нападенията на хайдутите, членовете на местното съпротивително движение. На третия ден, след като успяхме да влезем безопасно в Македония, достигнахме подножието на Кораб планина, чийто най-висок връх Голем кораб…
… толкова негостоприемна страна. Естествено, Амброджио се оплакваше през цялото време. Контесина и Козимо бяха неразделни и действаха като едно цяло. Те не само бяха станали по-силни от онова, което преживяха заедно, но и бяха тласкани от една и съща изгаряща амбиция. Трябва да призная, че се чувствах изморен. Но като най-опитния пътешественик в нашата група, моите спътници се осланяха на мен…