… високо в небето, там, където в мрака се извисяваше Голем кораб, видях светлинка…
… планинският път ни поведе право на изток. Минахме край няколко изоставени къщи. По-нататък открихме селце, каменните колиби бяха съборени и опожарени. В една от тях лежаха два почернели трупа, изгорели в пожара.
Майката, прегърнала детето си, беше най-тъжната гледка, която видях по време на всичките си пътешествия, и аз никога няма да я забравя. Миризмата на изгоряла плът още висеше тежко във въздуха. Някакъв ужас беше минал не много отдавна по тези места. Може би предната нощ.
На следващия ден рано сутринта стигнахме навръх планината и докато слънцето разпръскваше поруменялата от лъчите му мъгла, видяхме за пръв път манастира…
… Игуменът беше висок мускулест мъж. Дори в безформеното, грубо изтъкано расо той притежаваше едно вродено достойнство. Беше получил образованието си в Генуа и Париж и владееше четири езика. Разпитваха ни продължително и сурово, преди да ни пуснат да влезем в манастира, но щом игуменът ни прие за гости, се отнасяха много любезно към нас…
… първата вечер ядохме хляб с игумена в спартанските му покои, разположени в близост до килиите на монасите, и му разказахме за нашата мисия. Той ни обясни какви опасности крие тя. Някакъв местен военачалник на име Стасанор бил опустошил околните села и сега насочил алчния си поглед към тях…
… минаха три дни от нашето пристигане, преди да ни покажат библиотеката… много чудеса, които оправдаха всички наши усилия. Оттогава насетне Козимо и Амброджио Томазини рядко се показваха. Добрият игумен им беше дал достъп до библиотеката и разрешение да препишат всичко, което пожелаят…
… ужас беше обхванал манастира… страхът от Стасанор винаги присъстваше. Монасите го усещаха, изпитвахме го и ние.
… по чиста случайност… в нощта на нападението…
… след вечернята добрият игумен дойде при нас и каза, че иска да знаем нещо за неговия манастир. Нещо, в което никой външен не е бил посвещаван. Така научихме за чудото на свети Израил7 и видяхме неговото творение…
21.
Летището на Торонто, днес
Люк Фурние слизаше по стълбичката на гълфстрийма, когато телефонът му звънна.
— Това е втори пореден провал. — Гласът със силен акцент не можеше да бъде сбъркан. — Трябва да разбереш, че моите хора са разтревожени.
Фурние не отговори.
— Разполагаш с двайсет и четири часа. Ако не изпълниш своите ангажименти, нашите отношения ще бъдат прекратени. Ясно ли е?
— Напълно — отговори хладно Фурние, — но те моля, никога повече да не ме заплашваш. В продължение на четирийсет и пет години винаги съм изпълнявал задълженията си. Няма да се проваля и сега, освен… ако не избера да го направя.
Лабораторията представляваше едноетажна бетонна сграда. Малка горичка я скриваше от главния път. Зад нея се простираше покрито със сняг поле. Най-близките къщи се намираха на най-малко километър и половина от сградата и дори те бяха собственост на житната компания „Канейдиън грейн“, една от многото анонимни фирми на Люк Фурние, които играеха ролята на параван за истинския му бизнес.
Лимузината спря пред главната сграда, шофьорът скочи да отвори задната врата и да разпъне чадъра, за да предпази Фурние от няколкото снежинки, които падаха от сивото небе. Беше минус пет градуса по Целзий и дъхът на мъжете се кълбеше в хладния свеж въздух.
На вратата Фурние беше посрещнат от шефа на лабораторния екип доктор Жером Фритус. След като поздрави своя работодател с едва доловимо кимване, той го поведе по коридора до централните помещения на лабораторния комплекс. Фритус не си падаше по светските разговори и освен това знаеше, че Фурние не обича ненужните приказки.
Централната зала беше стерилна и облицована с бели плочки — обстановка, която съвършено точно отразяваше голата усамотеност на замръзналите полета и натежалото от сняг небе отвън. Фритус го поведе към широкия работен плот, върху който стоеше квадратен стъклен съд. Вътре лежеше плочката, открадната от параклиса на Медичите.
В този миг всички грижи и безпокойства на Фурние се изпариха. Нищо друго нямаше значение, включително афганистанските терористи. Той стоеше пред едно чудо извън времето, по-голямо от всички тях.
— Получих първоначалния ти доклад за надписа — започна направо Фурние, — но какво друго успя да откриеш?