Фритус беше застанал с ръце, скръстени на гърба и гледаше вторачено Фурние. За разлика от много други негови служители, той май не изпитваше страх от своя работодател. Фурние сметна това за освежително, но веднага щом Фритус престанеше да бъде полезен, щеше тихичко да го премахне.
— Това е един правоъгълник със съвършени пропорции 3.9 на 1.9 сантиметра — отговори Фритус. — Надписът трябва да се е появил на повърхността едва след като камъкът е бил овлажнен от водните изпарения във въздуха. Зеленият надпис е изработен от сярно съединение, което променя цвета си, когато в кристалната му структура бъдат включени молекули на водата.
— Успя ли да го датираш?
— Естествено за датиране с въглерод и дума не може да става, след като плочката е направена от неорганичен материал. Обаче успях да стигна до доста точна възраст, като използвах една нова технология за сравнителен анализ. Плочката е изработена от аманортозит, форма на онова, което се нарича интрузивна вулканична скала. Основната й характеристика е присъствието на малки количества от минерала летоменит. Летоменитът променя химическата си структура, щом влезе в допир с въздуха. Това означава, че можем да сравним големината на промяната в това съединение по краищата на плочката с материал от вътрешността. Така ще разберем кога за пръв път това парче камък е сцепен и полиран до сегашната си форма.
Фурние беше впечатлен.
— Да разбирам ли, че цялото време, през което камъкът е бил вътре в тялото в криптата, до него не е стигал въздух.
— Точно така — кимна Фритус, сякаш разговаряше с въодушевен ученик. — Но когато са го погребали, в тялото е имало въздух и молекулите на кислорода биха могли да проникнат в трупа. Буквите на плочката са се появили едва когато е била изложена на въздуха, защото се нуждае от водни изпарения, които не са могли да стигнат през балсамиращата течност по обекта.
— Значи датите са точни? Плочката истинска ли е?
— По моите изчисления камъкът, от която е направена плочката, е сцепен и изложен на въздух преди петстотин или шестстотин години. Не мога да бъда по-точен от това.
— Няма нужда — отсече Фурние. — Достатъчно е да установим, че плочката не е съвременна. Какво друго откри?
— Господин Фурние, откъде знаете, че има и друго?
Фурние повдигна вежди.
Фритус не се нуждаеше от повече подканяне.
— Открих нещо много странно. Съвсем малки следи от химикал, наречен ропрактин.
— Което ще рече?
— Метапропил диметилфосфонохлорид, ако това ви говори нещо. Близък роднина на зарина, но много по-смъртоносен. При стайна температура е в течно състояние, наситенозелен на цвят и леко флуоресцентен. Той е около хиляда пъти по-отровен от зарина. Води до смърт при концентрация по-малко от милиграм на килограм телесна маса.
Фурние беше престанал да го слуша. Най-накрая, след всички тези години той разбра голямата загадка в писмения разказ на Николи за тяхното пътуване до Македония. Сега вече знаеше каква е тайната на Медичите.
22.
Падуа, днес
Чернокосият мъж ги наблюдаваше как влизат в имението с наетата кола и продължи нататък, за да паркира на няколкостотин метра по-надолу. Главата му още туптеше от удара, който отнесе предната вечер, а дълбоко у него кипеше отмъстителен гняв.
Когато успя да стигне до малка горичка срещу входа, тримата бяха изчезнали в къщата. Той я заобиколи и видя как двама юноши влязоха вътре през една от задните врати. Няколко минути по-късно момчетата излязоха отново, но вече в компанията на момиче.
Туптенето в главата замъгляваше преценките му. Мъжът затвори очи и изпълни няколко от психическите упражнения, на които го бяха научили в специалните части. Докато прочистваше съзнанието си, той си поемаше дълбоко дъх. Когато отново погледна, всичко изглеждаше много по-ясно.
Придвижи се тихо между дърветата и си намери нов наблюдателен пункт малко встрани от къщата. Районът беше обрасъл с избуяла трева и храсталаци. Тримата младежи разговарях оживено, застанали до два кросови мотоциклета.
Двете момчета си сложиха каските и се заловиха да показват на момичето как да мине по трасето. Потеглиха по затворен маршрут, който минаваше по малки могили и се извиваше в остри завои. Част от него вървеше по кална пътека, само на няколко метра от мястото, където стоеше, но той знаеше, че младежите няма да го забележат.