След като оставиха Роуз в апартамента, Джеф и Еди пристигнаха в „Ла Пиета“ около пет и петнайсет. Западната част на небето се беше превърнала в магическа покривка от оранжево, червено и пурпурно. Залезът щеше да започне след малко повече от четвърт час.
Църквата се издигаше на Рива дели Шиавони и гледаше към лагуната Сан Джорджо Маджоре. От сградата от петнайсети век, в която е работил Вивалди, беше останало много малко. По-голямата част беше наново построена през средата на осемнайсети век. Автор на проекта беше Джорджо Масари.
— Странно — обади се Джеф, който оглеждаше къснобароковия интериор. — Макар да съм живял толкова време в този град, никога не съм стъпвал тук.
— Наистина не е за вярване и е дори малко прекалено.
Те тръгнаха по пътеката между банките, възхищавайки се на богато украсените кремаво златисти колони и поразителната фреска на тавана от Тиеполо. Двете стени отляво и отдясно бяха с прозорци, а между тях имаше малки стенописи, дело на различни художници.
Стенописът, който търсеха, беше първият на дясната стена. На него беше изобразена Мадоната с младенеца. Над тях се рееха ангели, цветовете още бяха ярки. Мадоната, която заемаше голяма част от лявата страна на фреската, държеше детето Христос на ръка. С другата сочеше към трима мъже на мулета, натоварени с ковчежета. В най-горния край, точно в средата на стенописа, имаше голяма звезда. Лъчите й описваха полукръг от златисти кинжали. Долният край на картината беше в сянка и макар движението да беше почти недоловимо, тя бавно пълзеше нагоре по стенописа, защото светлината от залязващото слънце се пречупваше през задните прозорци на църквата.
Секундите отлитаха.
— Вече е пет и трийсет и една — отбеляза Еди. — Залез. И сега какво?
— Не знам. Какво очак…
— Там — високо възкликна Еди и една възрастна двойка се обърна, за да я изгледа гневно. — Гледай, ето там. Ръката на Мадоната.
Рязкото разграничение между най-тъмната част в средата на слънчевото петно минаваше точно по ръката на Мадоната и нейния сочещ пръст. То пресичаше картината и минаваше по стената към другия стенопис отдясно. Те се втурнаха към съседната фреска. Изображението сякаш бе срязано на две, защото само една трета беше осветена, а останалите две трети лежаха в сянка. Разделителната линия прорязваше синьото небе, пресичаше върха на планинска верига, отрязваше главата на един ангел и се плъзгаше през изобразената сграда.
— Боже мили! — ахна Еди.
Джеф се вторачи в стенописа.
— Наистина ли виждам…
Линията разсичаше малка сграда, която можеше да бъде само параклисът на Медичите във Флоренция. Под нея имаше някакъв надпис: ЮЖНО ОТ 400, 1000.
Когато излязоха от „Ла Пиета“ и се насочиха към „Сан Марко“, небето вече тъмнееше. По Рива дели Шиавони вече светеха уличните лампи. Вечерната тълпа започваше да нараства, туристите от пристигащите пътнически корабчета от Лидо се блъскаха да слязат на сушата. Свеж вятър вдигаше вълнички по лагуната, карайки швартованите гондоли да танцуват и потракват.
Пресякоха „Сан Марко“ и влязоха във фоайето на сградата. То беше странно пусто, но докато крачеха към стълбището за апартамента, чуха леко хъркане. Портиерът, който седеше зад гишето, се гърчеше в конвулсии, а в гърлото му зееше дупка от куршум, голяма поне три сантиметра. Лицето му и вътрешността на портиерната бяха подгизнали от кръв.
Джеф се опита да потисне надигащата се паника.
— Еди! — той я разтърси за раменете и тя се върна в действителността. — Повикай полицията!
После хукна нагоре към апартамента си, прескачайки стъпалата по две наведнъж. Когато изскочи на стълбищната площадка, видя, че вратата на жилището е открехната. Един висок, блед мъж, облечен в черен костюм, стоеше до единия от диваните. Той държеше Мария здраво притисната към себе си. Заглушителят, навит в цевта на пистолета, беше опрян към дясното й слепоочие. Тя хлипаше, а очите й бяха изхвръкнали от ужас.
Джеф бързо се дръпна назад.
— Джеф, ще й пръсна мозъка. — Гласът беше дрезгав и със силен акцент. — Бъди сигурен, че ще го направя. После ще убия момичето. Зная, че Роуз е някъде тук. И ще я намеря.
Джеф бавно пристъпи в стаята, а сърцето му щеше да изскочи от гърдите.