— Какво искаш?
— Тъп въпрос. Следата, човече.
— Каква следа?
Джеф отклони поглед надолу, когато изведнъж между краката на Мария с плисък потече нещо. Стрелецът също го видя. Той дръпна спусъка и половината от главата й отлетя през стаята.
Джеф се хвърли обратно във фоайето и се сблъска с Еди, като едва не я събори.
Тя го сграбчи за ръката.
— Какво става, по дяволите?
— Роуз — изграчи той и хукна обратно в апартамента.
Големият хол приличаше на скотобойна. Кръвта беше оплискала тавана и стените. Убиецът не се виждаше.
— О, боже! — От ужас Еди вдигна ръце към лицето си.
— Трябва да я намерим — прошепна той.
Те се затичаха надолу по коридора.
Първата стая беше празна. Пред тях лежаха още две стаи — едната отдясно, а другата отляво. Тъкмо се готвеха да влязат във втората спалня, когато стрелецът отново се появи с насочено оръжие.
— Добра вечер, госпожице Грейнджър. Какво мислите за новата цветова гама? Много е елегантна, нали? — С две крачки мъжът се озова лице в лице с Джеф. — Дай ми следата — изсъска той. — Независимо дали ще убия теб, или младата госпожица, ще намеря малката ти дъщеря и ще довърша освежаването на апартамента. Последна възможност, дами и господа…
Той долепи пистолета до челото на Еди.
От края на коридора се чу глас:
— Свали пистолета.
За секунда убиецът се поколеба, но после свали надолу оръжието.
— Хвърли го.
Изведнъж жилището се изпълни с униформени в бронежилетки. Единият сграбчи нападателя и му сложи белезници. Друг се хвърли напред и вдигна оръжието, за да го прибере в пликче за доказателства.
— Благодаря — прошепна Джеф и мина покрай Алдо Кандоти, който не направи опит да го спре.
В далечния край на коридора имаше малка спалня. Веднага, встрани от рамката на вратата, при напрегнато взиране можеха да се забележат едва доловимите очертания на врата и малка дръжка, потънала в стената. Тайното скривалище на Роуз. Джеф завъртя дръжката и дръпна вратата, молейки се дъщеря му да е добре. Запали лампата. Крушката беше изгоряла, но имаше достатъчно светлина, за да вижда вътрешността. Помещението беше дълго и тясно, обзаведено с малък диван, ниска масичка и квадратна етажерка, на чиито лавици имаше няколко книги.
— Роуз?
Никакъв отговор.
— Роуз? Татко е. Всичко е наред. Можеш да излезеш.
Еди и двама полицаи застанаха зад него.
— Джеф, какво…
— Помислих си… — Еди го прегърна и той зарови лице в косите й.
Изведнъж от хола се чу писък. Те хукнаха обратно по коридора и видяха Роуз с бледо като платно лице.
24.
Македония, юни 1410
Игуменът поведе Козимо и останалите през трапезарията, след това по мрачен коридор и надолу по стълбище, което водеше в криптата. Крачеха мълчаливо, а свещеникът осветяваше пътя с една-едничка факла с трепкащ пламък, докато не стигнаха до кръгло помещение с нисък сводест таван. В центъра стоеше каменна колона, върху която беше разположена стъклена кутия с големината на мъжка длан. Вътре лежеше дълга няколко сантиметра, тясна цилиндрична стъкленица, запушена от двете страни с бронзови тапи. Странна, неприятно зелена течност заемаше три четвърти от съда.
Козимо направи крачка напред, но игуменът се пресегна да го спре.
— Приятелю, не пристъпвай по-близо — нареди той твърдо.
Козимо се подчини.
— Това е нашето най-свято място — заяви игуменът. — Ние съхраняваме този предмет повече от сто години. Той произхожда от село Адаполин в района на Сунун, далеч оттук. Местните села били засегнати от ужасна чума, която моряла наред, но Адаполин било пощадено. Там не заболял нито един човек.
Един човек на име Яков, най-обикновен земеделец, притежавал предмета, който виждате пред вас. Докато техните съседи измирали, Яков дал указания на старейшините на Адаполин да издигнат в средата на селото колона, а около нея заграждения. После той поставил стъкленицата върху този пиедестал и всички селяни, жени и деца, млади и стари, се струпали около ниските заграждения. Всички трябвало да коленичат и да кажат кратка молитва, а след това да се прекръстят.
През есента на същата година Адаполин се прочуло като „селото на чудото“. Болните и сакатите идвали на тълпи, за да дирят лек. Мнозина се връщали вкъщи с разкази за чудотворни изцеления и способността на шишенцето на Яков да защитава. Но сам той бил много болен. Сякаш бил попил всички черни изпарения, защото си позволил да стане слуга на дявола. Кожата му се покрила с рани, очите му били почти затворени от струпеи, цялата му коса окапала.