Един ден селяните се пробудили и открили, че стъкленицата и Яков били изчезнали. Игуменът, живял пет поколения преди мен, прибрал болния странник. Яков умрял два дни след пристигането си тук и е погребан в манастирското гробище. Оттогава моите предшественици пазят стъкленицата на сигурно място.
Изведнъж над главите им се чу силен трясък и цялото помещение се разтресе. Последваха писъци и тропот на бягащи крака.
Игуменът сграбчи ръката на Козимо.
— Започна се — изхриптя той. — Нападнати сме.
Един млад монах влезе, залитайки; лицето му беше покрито с кръв.
— Отче — задъхано прошепна той. — Стасанор… — После рухна на каменния под и повече не мръдна.
— Бързо, вървете след мен. — Игуменът блъсна вратата да се затвори и я заключи, след това им махна да го последват нагоре по стълбището. Трапезарията беше пуста, но те можеха да чуят звъна на стоманата, виковете и стоновете на съсечените. Носеше се миризма на изгоряло.
— Вече не може да ни помогнете.
Козимо хвана игумена за ръце.
— Отче…
— Вървете, приятели мои. Бог ще ви поведе. А сега трябва да ви оставя.
— Козимо, нашите оръжия са по стаите — ядосано напомни Николи. — Прекалено далеч. Ще трябва да се разделим.
В края на коридора се показаха трима мъже. Двамина стискаха широки мечове, а третият — боздуган.
Николи измъкна една факла от халката на стената и тръгна срещу тях. Когато излязоха в откритото пространство на двора, заобиколен от галерия в средата на манастира, те чуха виковете и пукането на горящото дърво и сламата. Въздухът беше пропит с миризмата на изгоряла плът и пролятата кръв.
— Трябва да се пръснем — ревна Томазини, за да надвика крясъците.
— Добре. Хайде да се махаме. Насочваме се към езерото. На отсрещния бряг има малка горичка.
Козимо се обърна и почувства как Контесина го сграбчва за ръката.
— Няма да те изпусна от поглед — заяви тя.
Почти останал без дъх, Томазини успя да влезе в стаята си, преметна през рамо една торба, извади меча си от ножницата и се втурна обратно в коридора, който вече беше започнал да се пълни с дим. Той започна да се задушава и изведнъж осъзна, че няма ни най-малка представа как да се измъкне. Някой се втурна към него и той отскочи назад, притискайки гръб в стената. Мъжът профуча край него в мрака. След това почувства ръка на рамото си. Томазини нададе вик, но един глас прошепна в ухото му:
— Господарю Амброджио.
Той едва разпозна чертите на един от монасите, беше отец Дарон, библиотекарят.
— Трябва да спасим свещената стъкленица — прошепна монахът. — Последвай ме.
Стълбището към криптата се намираше в далечния край на двора. Една стрела профуча край ухото на Томазини. Той разбра откъде дойде, затова просто продължи да тича по неравните плочи на настилката. Отец Дарон беше само на няколко крачки пред него и се беше превил на две. Когато стигнаха до стълбището, висока фигура върху кон изскочи от колонадата вляво от тях. Мъжът полетя насреща им в галоп с вдигнат меч.
Монахът отскочи назад, използвайки Томазини за щит, но флорентинецът беше подготвен, а сетивата му напрегнати. Преди ездачът да успее да нанесе удар, Томазини мушна с меча си напред и светкавично се дръпна настрани, за да не падне върху му сгърченото тяло. В бързината изпусна меча си, но запази достатъчно присъствие на духа, за да сграбчи оръжието на убития.
Когато слязоха долу, отец Дарон започна да рови за ключа и най-накрая успя да отключи вратата. После я хлопна зад гърбовете им и двамата се озоваха в пълния мрак на студеното подземие.
Поеха опипом покрай стената и се насочиха към едва забележима светлинка и няколко минути по-късно влязоха отново в кръглата стая.
Томазини гледаше как пръстите на монаха ловко боравят с кристалната кутия и плъзнаха горния капак назад. Отец Дарон бръкна вътре и решително сграбчи стъкленицата. Чуваха как отзад някой разбива вратата.
— Бързо! Вземи това — отец Дарон пъхна стъкления цилиндър в ръцете на Томазини. Амброджио си позволи за секунда да огледа предмета на гаснещата светлина, за да се възхити отново на наситеността на цвета и тежестта на течността в съда. През главата му мина забравена картина от миналото: как ръцете на свети Израил, който по заповед на Бога сменя името си на Яков, държат същия този чудотворен предмет.