Джек посочи към тавана.
— Видеонаблюдение — поясни той. — Полицията го препоръча и застрахователите настояха. Ако ме питате, това си е чисто нахлуване в частна територия.
Еди вдигна рамене.
— Добре си направила, че си се върнала толкова рано — обърна се тя към Соня. — Ние с Джек го оценяваме много високо.
— Честно казано, ми стана ужасно скучно. Била си във Венеция?
— Да, имах нужда от малка почивка — излъга Еди. — Това е моят приятел Джеф, а това е неговата дъщеря Роуз.
Те се здрависаха.
— Е, какво става? — попита Еди. — Чух за този телевизионен репортаж. — Тя хвърли поглед към седналия на въртящия се стол пред старото писалище на Карлин Макензи, Джек Картрайт.
— Виждаш ли тези — обади се Джек и посочи към изображението на компютърния екран. Цветните чертички приличаха на офицерските нагръдни лентички. — Преди два дни се сдобих с чисто нов софтуер, който ни позволява да установим последователността на ДНК и от най-малкия източник. Това означава, че можах да получа много по-точен ключ за природата на ДНК-то, което извлякохме от тялото, смятано за Козимо. За сравнение тук има проби от четирима други членове на фамилията Медичи. — Той натисна няколко клавиша и под първата група цветни чертички се появиха още няколко.
— Трябва да има съвпадение в тази област — той прекара курсора по ивица цветни чертички, — но няма нищо. — Джек погледна към Еди. — Тялото, което изследвахме, не може да е било на член на фамилията Медичи.
— И кой, по дяволите, е той?
— Това не мога да кажа, но открих някои интересни нещица. Сравних пробата с международната карта на човешкия геном, която всъщност е каталог с ЕНП-та.
— Които са какво?
— Единични нуклеотидни полиморфизми — набързо обясни Еди. — Малки количества човешко ДНК, което обикновено е различно във всеки човек. Частиците от генома, които са причина човекът да има, да речем, сини очи. Или космат гръб.
— Или нос като на майка — включи се и Роуз.
Джеф я прегърна през рамото.
— Както и да е — продължи Картрайт. — Важното е, че можах да сравня ДНК-то от това тяло с повече от три милиона ЕНП-та в каталога и открих, че тялото трябва да е принадлежало на човек, роден в Скандинавия. Доколкото знаем, Козимо де Медичи никога не се е приближавал на по-малко от хиляда и шестстотин километра от Скандинавия, което значи, че тялото определено не е на Козимо. Предполагам, че вероятно е на някой прислужник или роб.
— А жената? — попита Джеф.
Джек изведнъж скочи на крака.
— Вие, двамата, няма ли най-сетне да ми кажете какво става?
Еди преглътна.
— Какво те кара да…
— Еди, за какво се върнахте толкова бързо тук? Как така Джеф изведнъж се интересува живо от всичко това? — Той си пое дълбоко дъх. — Освен това, не знам дали си наясно, но чета вестници. Четирима убити само за няколко дни. Един прочут барон прострелян, и то човек, който по случайност е твой приятел, Джеф.
— Съжалявам, Джек — въздъхна Еди. — Нямах намерение да те държа на тъмно. — Тя забеляза как очите на Роуз се ококорваха все повече и повече.
— Нито пък аз теб — обърна се Джеф към дъщеря си.
Еди разказа набързо станалото на Картрайт, но пропусна важната информация, която бяха извлекли от следите.
— Очевидно сте открили нещо в „Ла Пиета“ и то ви е накарало да се върнете тук. Така ли е?
Еди кимна.
— Май не сте чули последните новини.
— Какво искаш да кажеш?
Картрайт замълча за миг, сякаш се наслаждаваше на драматичната реакция, която забележката му предизвика.
— Заподозреният убиец е избягал.
— Какво? — попитаха едновременно Джеф и Еди.
— Съобщиха го тази вечер малко преди да пристигнете. Няма и следа от него.
— Татко? — възкликна кисело Роуз.
— Миличка, почакай малко — отвърна Джеф. — Всичко е наред.
— Какво точно открихте в „Ла Пиета“? — попита с мрачно изражение Джек Картрайт.
— Там има стенопис.
— Знам. Мястото е пълно с тъпи стенописи.
— Имаше изображение на този параклис. И нещо написано: SOTTO 400, 1000.
— Какво значи това?
— Под на латински — отговори Еди.
— Зная това — измърмори Джек.