— Нямам представа какво означава останалото.
Картрайт се обърна към Джеф.
— А ти?
— Помислих, че може да е комбинация за някакъв цифров код, но…
— Очевидно се занимавате с това прекалено дълго. Не можете да видите гората от дърветата — изсумтя Джек.
— Защо смесвате латинския с модерните числа? 400, 1000? Това трябва да ви говори нещо. Обърнете 400 и 1000 в римски цифри и какво ще получите? КД и М.
— КД и М…
— К-о-з-и-м-о д-е М-е-д-и-ч-и?
Джеф и Еди се вторачиха в Картрайт, сякаш току-що им беше съобщил смисъла на живота.
— Джек, това беше блестящо — на лицето на Еди се появи плаха усмивка.
— Значи „Под Козимо де Медичи“ — обобщи Джеф.
— Не ми се иска да ви развалям настроението, но май току-що описахме пълен кръг. Артефактът, който открихте вечерта, когато професор Макензи беше убит. Това е било „под“ Козимо де Медичи.
— Като изключим това, че не е Козимо — включи се Джек.
— За бога! — изригна Еди. — Та това е смешно!
— Не, не… я чакайте — Джеф се повдигна и седна в края на бюрото и се вторачи в пода. — Другото тяло, на жената. Вие сте предполагали, че е на Контесина де Медичи. Нали така? Но артефактът беше под тялото, което би трябвало да е Козимо. Може би, към каквото и да ни сочи следата от „Ла Пиета“, то се намира под другото тяло.
— Кое те кара да мислиш така?
— Е — започна Джеф, — КД и М може да значат Козимо де Медичи, но също така и Контесина де Медичи. Прав ли съм?
Отне им половин час да извадят трупа от нишата. Процедурата направо им късаше нервите, защото изискваше търпение и голям опит, за да не се превърне тялото в прах. Еди и Джек преместиха мумията на жената от гробното й място и я сложиха на количка, която Роуз помогна на Соня да приготви. Тя вече не искаше да бъде изключвана от събитията. Джеф реши, че така е по-добре, отколкото да я зарязва всеки път, когато се налага. Беше се изправила срещу най-ужасния враг и се показа като смела и жилава млада жена. Той се улови, че я гледа и й се възхищава как работи. Определено изпитваше гордост.
Двамата палеопатолози си бяха сложили престилките и гумените ръкавици и се подготвяха да започнат изследването. Еди постави една силна лампа близо до количката, докато Джек наместваше лупата пред лявото си око. Никой не говореше. За пръв път Джеф забеляза премигващата червена светлина на видеокамерата и си помисли колко странен запис ще направи.
— Тялото е в почти същото състояние както мъжкото — започна да говори Еди в диктофона, докато оглеждаше дрехите и няколкото кичура посивели коси около слепоочията на трупа. — Твърде е възможно да е била погребана по същото време. — Тя отряза няколко косъма и ги постави в тубичка за анализи, която залепи и надписа. Картрайт измъкна няколко нишки от роклята на жената и ги сложи в друга тубичка.
Голяма част от дрехите се бяха разпаднали, особено откъм гърба, оставяйки по тялото слой подобно на чаршаф, проснат отгоре й. Двамата с Еди започнаха внимателно да отделят тъканта, като слагаха парчетата на близката, покрита с найлон масичка. След като свършиха, покриха късовете плат с друг найлон.
Кожата на трупа беше кафява, а на места под мишниците и около таза имаше цвета на старо тиково дърво. В някои области беше напълно разложена, оголвайки жълтеникавокафяви кости.
— Добре — обади се Еди. — Хайде да хвърлим един поглед „под“ тялото.
Повтаряйки съвсем точно същото, което екипът беше направил една седмица по-рано, Джек завъртя тялото настрана. Можеха да видят очертанията на гръбнака и костите, много от прешлените се бяха оголили, след като плътта и кожата се бяха стопили. Тогава Еди забеляза нещо между шестото и седмото ребро, на мястото, където някога са били междуребрените мускули и тъкани. Някакъв сребрист предмет.
— Да я сложим по гръб — нареди Еди и помогна на Джек да завъртят лекото като перце тяло.
— Има ли нещо? — попита Джеф и се наведе да види по-добре.
— Така мисля. Джеф, би ли се…
— Извинявай — той отстъпи смутено назад.
Повтаряйки процедурата, която беше следвал Карлин Макензи, Еди сряза останките от гръдния кош. Сега вече виждаше част от сгушения между изсъхналата плът предмет. Той приличаше на метален съд. Няколко от ребрата на жената се бяха превърнали в прах. Еди внимателно отмести парче кост, след това с мека четка махна прахта от кухината, преди да пъхне пръсти в отвора.
В лабораторията цареше тишина. И четиримата се бяха втренчили в предмета, който Еди извади. Беше някаква метална кутия не по-голяма от пет квадратни сантиметра. От едната страна имаше малка закопчалка. Еди отиде до една масичка и внимателно постави предмета върху найлоновата покривка.