Тя отново се прегърби.
— Питай експерта си.
Марк се вмъкна в банята. Шумът от вентилатора заглуши всичко, което Аби би могла да чуе — не че имаше някакво значение. Когато той излезе, изглеждаше смаян и ядосан.
— Каза същото като теб. Двайсет и едно вероятно означава двайсет и първата година на неговото управление, което датира поемата през 326 или 327 година. Каквото и да значи това.
Думите му раздвижиха нещо в паметта на Аби — нещо, което Николич беше казал.
— През девети век лабарума още го е имало. Един византийски историк го споменава.
— Спести ми шибания урок по история.
— Макар това стихотворение да е за лабарума, то няма да ти каже къде е скрит. Византийските императори са го излагали открито в продължение на още петстотин години.
Марк я гледаше с празен поглед.
— Нищо не ни казва — това е важното. — Той ритна крака на леглото. — Цялата тази работа е лудост.
От креслото си Кони вдигна очи от своя „Блекбъри“:
— Това няма значение. Ако Драгович мисли, че го води нанякъде, ще отиде там. Просто трябва да му подхвърлим тази идея.
Марк поклати глава.
— Трябва да е непоклатима. Ако реши да се покаже, трябва да е убеден, че работата е сто процента истинска. Трябва лично да се убеди.
Той отново се вмъкна в банята. Аби пак се наведе и се зае да изучава стихотворението. И като дете, любител на гатанки, а по-късно и като следовател от ООН, газещ през свидетелски показания на светлина от газена лампа, тя просто не можеше да зареже загадка.
Опита се да прочисти съзнанието си от всичко, което се бе случило през последните два дена, и да се съсредоточи само върху важното.
Всичките му оцелели стихотворения съдържат тайни послания.
Добре. Когато проследиш формата на монограма по буквите, те образуват името на Константин и неговите титли. Това беше доста находчиво — тя можеше само да си представи нужното търпение да се подредят думите така, че да се получи този резултат.
Защо обаче човек с подобен начин на мислене да спира дотук? Защо си е направил този труд само за да каже едно име?
Около 326 г. Порфирий бил помилван и се върнал у дома.
Затова може би е изпитвал благодарност? Обаче съществува и мъчителният въпрос за съдържанието на стихотворението. Скърбящият баща даде своя син. Ако Константин току-що е накарал да убият неговия син, колкото и да си умен, няма да напишеш стихотворение, в което го изтъкваш. Не и ако току-що си се върнал от изгнание и не искаш отново да се връщаш на края на света.
Трябва да има нещо друго.
Тя взе огърлицата и започна да я оглежда. Кони вдигна очи, но нищо не каза. Бари гледаше иззад слънчевите си очила. Марк още беше в банята.
Но това не е истински христограм. Този се нарича ставрограм. От гръцката дума ставрос, която значи кръст.
Сега, след като си го спомни, можеше ясно да го види. Обикновен кръст с проста примка, която свързва най-горната част с дясното рамо. А във всеки от четирите края на кръста и в центъра червени мъниста показваха буквите отдолу.
Някои учени дори мислят, че стихотворенията са били поднасяни на императора гравирани върху златни плочи със скъпоценни камъни под ключовите букви.
Пет мъниста, пет думи. Беше ги отбелязала върху хартията в тоалетната на кафенето, но толкова бързаше, че нямаше време да мисли, камо ли да ги прочете. Сложи огърлицата върху поемата и присви очи, за да види през мътното червено стъкло.
SSSSS
Прочете ги пет пъти — всеки път същата буква под червените мъниста.
Можеше да е съвпадение — но и така да е, какво означаваше това?
Вдигна огърлицата и започна да изучава разположението на буквите в стихотворението. Не беше изненадващо, че образуваха форма както на огърлицата: кръст.
Скъпоценни камъни под ключовите букви. Обаче буквите бяха едни и същи. Аби се намръщи — усети как главоболието й взе отново да се надига.
И точно тогава й хрумна нещо. Ами ако не са ключовите букви, а ключовите думи? Тя избра петте думи, които съдържаха буквата S, записа ги, след това слезе от леглото и отиде да почука на вратата на банята. Бари проследи движението й само с глава, но ръката му се премести по-близо до джоба на сакото.