В събота понесе пътуването с автобус до Слоун Скуеър, за да купи евтин преносим компютър и предплатен мобилен телефон. Тълпите бяха по-големи от предния ден, но откри, че може по-добре да ги изключва. Крачеше сред тях като призрак — никой не я забелязваше. Вечерта започна да рови из рекламите на предлагащите храна за вкъщи заведения, докато не намери едно, чиято храна не изглеждаше отровна, и изгледа няколко риалити предавания, в които търсеха таланти, а после тъпи филми, докато не й досадиха толкова, че й се доспа.
В събота прекара три часа в бърникане на телефона и компютъра и изпита нелепо чувство на триумф, когато телефонът най-сетне докара абревиатурата на една от търсачките върху екрана на лаптопа. Опита се да си влезе в електронната поща, но не можа да си спомни паролата. Изчете новините и веднага забрави по-голямата част от тях. Потърси статиите за нападението във вилата и се изненада от малкия им брой. Само една от тях даваше нещо повече от най-обща информация — беше статия в черногорското списание „Монитор“. Едно от изреченията особено се набиваше в очи.
„Полицията решително отхвърли хипотезата, че може да е забъркана известна криминална организация.“
Хипотеза? Чия хипотеза? Колкото и да търсеше, това беше единственият коментар, който можа да открие за случилото се.
Тези нощи кошмарите я върнаха обратно във вилата. Събуди се в студена пот, кожата под превръзката я сърбеше толкова силно, че й се дощя да я разкъса, дори това да означаваше, че ще умре от загуба на кръв. Грабна новия си телефон от нощното шкафче и се вторачи в часовника, сякаш можеше да накара минутите да минават по-бързо.
Първото, което направи в понеделник сутринта, беше да набере номера на визитката.
— Здрасти, Марк. Обажда се Аби. От Косово.
— Да. Как си?
— Добре. Наистина добре. — Никога не им позволявай да те съжаляват. След това добави забързано: — Може ли да дойда да се видим? В службата?
Пауза. Не иска да ме вижда, помисли си Аби. Цялата тази загриженост е просто дипломация. Нали за това му плащат.
— Разбира се.
— Кога?
Вероятно беше чул нотките на отчаяние, които правеха гласа й остър.
— Следобед.
Гробовните стени на двореца Уайтхол се извисяваха огромни над улица „Кинг Чарлз“. Модерните сгради се издигаха много по-високо, но им липсваше мащаб: умението на архитектите на фамилия Стюарт10 да накарат посетителите да се чувстват като джуджета. Аби мина през огромната тройна порта на Външното министерство, предостави чантата си за проверка и каза името си на приемното гише. Една от камерите на стената се извъртя и я засне. Машината изплю временен пропуск. Аби заключи телефона си в малко шкафче и седна с останалите молители и тъжители, за да чака Марк да слезе и да я спаси.
— Съжалявам. — Той непрекъснато се извиняваше, макар никога да не изглеждаше разкаян. Качи я на третия етаж, остави я в помещение за срещи със стъклени стени и отиде да донесе чай. Когато затвори вратата зад гърба си, тя чу щракването на ключалка; червена светлина грейна на таблото до нея.
Аби погледна между матовите ивици, които пресичаха стъклата. Нейният отдел беше сменил етажа, откакто за последен път бе в Лондон, и при новото разположение за нея нямаше бюро. Още нещо, което й беше отнето. Изпита усещането, че целият й живот е като ажурна резба, която някой изрязва и хвърля парченцата в кутия. Огледа се за своята началничка, но не можа да я открие.
— Къде е Франческа? — попита тя Марк, когато той се върна с две чаши чай, тип държавна служба.
— На конференция в Букурещ. Поръча да ти кажа всичко, което има нужда да знаеш.
— Кога мога да се върна на работа?
Той извади чаеното пакетче и го пусна в коша за боклук.
— Съжалявам. Това надхвърля моето служебно ниво.
А какво е твоето служебно ниво? На визитката му пишеше „Служба за балканско сътрудничество“, но тя никога не беше чувала за нея.
— Искам да се върна — настоя Аби. — Лекарите казват, че това ще подпомогне възстановяването ми.
Той я погледна, сякаш й вярваше — или поне искаше тя да си помисли така.
10
Шотландската кралска фамилия, която управлява Англия и Шотландия от 1606 до 1649 и 1660 до 1714. Дворецът Уайтхол изгаря при пожар през 1698 г. — Б.пр.