Сърцето на Аби заби по-бързо. Осмоъгълната форма беше точно като тази на Диоклециановия мавзолей в Сплит. Може ли този да е Константиновият?
Зад главната джамия стои тюрбето, гробницата на Мехмед Завоевателя, реконструирана в стил барок след земетресението…
Тя го знаеше, и все пак този паралел я удивяваше — Мехмед Завоевателя и Константин Непобедимия. Двама мъже, разделени от религията и от цяло хилядолетие, но и двамата са искали светът да знае, че те са господствали. Двама мъже, които въпреки своите различия са избрали да бъдат погребани на едно и също място. Дали това е бил начинът на Мехмед да завоюва и миналото — като погребе Константин под себе си по същия начин, както джамията е погребала черквата? Аби не смяташе, че е така. Родство, а не съперничество го е довело тук. Искал е да му прави компания.
Грубер: Има определени места, където пребивава властта. Това беше едно от тях. Усещаше го. Сети се за мъртвия мъж в Косово — Гай Валерий Максим, и се запита дали се е разхождал в същия двор, докато е служил на императора, който първи го е построил?
Аби щракна още няколко снимки, завърши обиколката си и се върна отново на улицата. Приближи се такси със същия номер както преди, тя се престори, че го вика, и се качи.
— Е? — попита Марк.
Аби си сложи колана, докато автомобилът потегляше.
— Не видях Драгович, ако това си очаквал. Обаче там се извършва доста мащабно строителство. Изглежда така, сякаш са правили разкопки близо до основите. Това ще му помогне да влезе.
— Ще идем в Министерството на културата. Може да успеем да вмъкнем няколко момчета в екипите да се оглеждат за нещо подозрително.
Телефонът му звънна. Той докосна екрана, прочете съобщението и изръмжа.
— Още няма признаци Драгович да се е раздвижил. Наблюдаваме летищата във всички негови известни обиталища — Белград, Рим, Прищина, Трир. Пуснахме информация и из всички наши мрежи, но засега нищо.
Аби си спомни мъжа в черната стая в Рим, сребристия му пистолет притиснат в главата й. Тя потрепери.
— Няма ли да заподозре нещо?
— Дадохме огърлицата и текста на мъж в Белград на име Джакомо.
— Виждала съм го.
Главата на Марк се стрелна към нея, а очите му се впиха подозрително в лицето й.
— Много интересни познати имаш. Когато те върнем в Лондон, трябва да седнем и да си поговорим за всички хора, с които си се срещала.
— Нямам търпение.
Минаха покрай огромен тухлен акведукт — толкова голям, че автобусите минаваха с лекота под арките му. Точно зад него Бари спря до бордюра пред някаква градина. Марк помогна на Аби да слезе.
— Върни се и дръж джамията под око — нареди той на Бари. — Звънни, ако нещо се случи. И никакви оръжия — добави той. — Ако почнем да стреляме в джамия, ще трябва да се разправяме с друга интифада. И с фетва от… Уайтхол.
Таксито се понесе с рев и зави агресивно през седемте улични платна, пълни с коли. Ако Бари се опитваше да изиграе турски шофьор на такси, бе постигнал съвършено превъплъщение. Почти веднага след като беше заминал, една незабележима синя лимузина спря на неговото място. Аби и Марк се качиха; тя се почуди колко ли агенти на МИ6 — предполагаше, че са от МИ6 — бяха наводнили Истанбул.
— Сега накъде?
— Ще чакаш в хотела с Кони. Аз трябва да ида в консулството, за да говоря с едни хора.
Мисълта да седи в хотелска стая и да гледа кабелна телевизия, докато чака други хора да решават съдбата й, направо я поболяваше.
— Няма ли нещо, което бих могла да правя?
— Остави това на професионалистите. — Той беше толкова снизходителен, че й се прииска да го плесне. — Дори да ти имахме доверие — а ние ти нямаме — няма какво да правиш.
Благодаря, че ме светна.
— Тогава за какво беше този театър в джамията? Ако хората на Драгович ме наблюдават, нима смяташ, че ще повярват? Аз се появявам, правя няколко снимки и се връщам в хотела? Не мислиш ли, че можеше да го направите малко по-убедително?
— Какво имаш предвид? — Марк гледаше през прозореца и всъщност не слушаше.
Аби трябваше да мисли бързо.
— В Истанбул трябва да има историческа библиотека. Място, където предлагат книги за джамията „Фатих“, мавзолея на Константин и така нататък. През последните петстотин години все някой трябва да е провел археологически проучвания около нея.