Двама собственици за две хиляди години. В този момент Аби разбра времевите рамки, в които мислят папи и императори.
Къщата изглеждаше изоставена. Аби усети праха и влагата във въздуха; затворените с капаци прозорци я потапяха в скръбен сумрак. Лузети започна да сваля от дървените закачалки каски, челници и светещи жилетки и да ги раздава. Бари се вторачи в отразителните ленти на жилетките и се смръщи.
— Искаме ли да бъдем лесно различими, когато гоним опасен престъпник?
— В катакомбите е много тъмно. Ако ви изгубим, може повече никога да не ви видим.
Те облякоха защитните дрехи. Лузети отвори една странична врата и натисна ключа за осветлението. Гола крушка освети каменна стълба, която се спускаше в земята.
— Това ли е? — попита Марк.
Не изглеждаше кой знае колко впечатляващо — във всяка викторианска къща имаше подобна стълба, която водеше в мазето.
— Това е пътят надолу.
— Има ли друг вход?
— Официално не.
— А неофициално?
— Това е древен град — вдигна рамене Лузети. — Ако някой копае в мазето си, може да намери пещера, старо обиталище, изгубен тунел. Не много отдавна откриха напълно неизвестна катакомба под Виа Латина.
С Лузети начело, те потънаха в мрака.
Константинопол — юни 337 г.
— Нека ти разкажа нещо за тъмните места на този свят.
В помещението под Константиновия мавзолей мракът е пълен. Моите похитители ме избутаха да седна на каменна пейка до стената — не толкова силно, за да ме наранят, но не и внимателно. Пуснаха ръцете ми, но ги усещам да се движат извън моя обсег, готови да скочат върху ми, ако се опитам да избягам.
Къде бих могъл да отида? Какво бих могъл да кажа?
Единственото сетиво, което ми е останало в този мрак, е слухът. Слушам историята на Порфирий.
— Преди трийсет години по време на гоненията Симах ме изпрати на мисия до Цезарея в Палестина. За човек като мен това беше задача, която подпомага кариерата: в сърцето на християнската религия.
Знаех какво да правя. Реквизирах мазе, което не беше по-различно от това, и го превърнах в тъмница. Разследвах детайлно всеки слух за магистрат, който отказва да прави жертвоприношения, или за жена, която не излиза от дома си в неделя.
Един ден през зимата моите агенти чули за християнин, който се криел в дома на търговец. Претърсили къщата, но нищо не намерили; тогава забелязали, че не е запалил огън. Стъкнали огъня и зачакали. Скоро чули шумове от хипокауста47 под пода. И през ум не им минало, че християнинът изобщо няма намерение да излиза. Когато отворили капака, го заварили как се опитва да изгори ръкопис на огъня, който били запалили. Естествено, били любопитни. Арестували човека с ръкописа и го доведоха при мен.
Мъжът нищо не ми каза. Какво ли не опитвах, за да го накарам, но така само му помагах. Единственото, което искаше той, беше мъченичеството. Но ръкописът… — Порфирий въздъхна, все едно голяма тежест беше паднала от раменете му. — Ръкописът разказваше една необикновена история. Знаеш ли, че християнският бог Христос е разпънат на кръст по времето на Тиберий Август?
Знам това. Една от първите реформи на Константин беше отмяната на разпъването на кръст като форма на наказание, защото било обида за него.
— Когато Христос бил свален от кръста, неговите последователи запазили дървото, не могли да го зарежат там. След възкръсването му от смъртта осъзнали, че то притежава голяма сила — в крайна сметка било оръжие, с което е бил убит един бог. Съхранявали го на тайно място, известно само на малцина, в продължение на единайсет поколения. Ръкописът ги изброяваше. След внимателен прочит беше лесно да предположиш къде се намира.
— Ти си го намерил?
— Не тогава. Усилията ми не останаха незабелязани и Симах ме върна отново в Никомидия. С изгонването на християните от всяка имперска служба имаше много възможности за повишение. Но аз не забравих. Години по-късно в заточение си казах — ако е вярно, може да го използвам за пазарлък да се върна в Рим. Изпратих куп стихотворения на Константин, като се надявах да го впечатля, но той ме отряза. Тогава чух какво се е случило с Крисп.
В мрака нещо се размърдва, подобно на чудовище от древния свят, завързано с верига в пещерата си.
— В ръкописа се разказваше легендата, която ранните християни приписваха на кръста — в деня, когато Христос бил разпнат, пролятата от него кръв попила в дървото и го преобразила. Оттогава, твърдели те, то имало силата да възкресява мъртвите.