— Защо не използваме малко взрив? — изръмжа един от тях.
— Не. — Драгович ги наблюдаваше съсредоточено, напрегнал цялото си тяло. Аби си помисли, че в този момент би могла да се измъкне незабелязано. — Няма да правим нищо, което може да повреди лабарума.
Мъжете отново натиснаха. Лостовете дращеха по камъка, но той не помръдваше. Нищо не се случи. Аби усети напрежението във въздуха, трепетът на нещо, което ей сега ще се строши.
Лостовете помръднаха, първо се отмести единият край, след това всичките четири. Разнесе се дълбоко боботене.
Капакът се вдигна и се плъзна назад. Драгович пристъпи и надникна в отворения ковчег.
Константинопол
Слънцето пред отворената врата е заслепяващо яркобяло. Порфирий се обръща към мен.
— Време е. С нас ли си или против нас?
Иска ми се да кажа: самотен съм.
— Можем да те вържем и да те оставим тук, докато всичко свърши. Или да дойдеш с нас и да видиш.
Нямам друг избор. Трябва да видя как ще свърши това.
— Ще дойда.
Следвам ги нагоре по стълбите. На дневна светлина виждам, че са двайсетина, повечето с късо подстриганите коси и изправените рамене на военни. Носят белите униформи на Школата, макар това да не значи нищо. Мъжът — все още не мога да намеря сили да го нарека Крисп — е близо до челото; единственото, което виждам, е неговият гръб. Косата му е къдрава, спуска се почти до яката — по-дълга, отколкото я носеше преди единайсет години, но все още гарвановочерна. Има ли бучка в лявото си рамо, известна скованост, когато се движи? Дали помни онова, което му казах на плажа? Ако можех да прекарам само пет минути с него насаме, щях да се уверя в едното или другото.
Скелето още стои в задната част на ротондата, скрито от тълпата, която се е събрала пред мавзолея. Чувам тихото бръмчене на разговорите им, докато се изкачваме по стъпалата, пресичайки различни платформи. Никой не се опитва да ни спре.
Под медния купол на ротондата отвън има пътека. Каменна балюстрада я огражда, а между колоните й се вижда метална решетка. Отвън е боядисана в златисто, но отзад се вижда, че е просто желязо.
Ние се свиваме зад нея и чакаме. Когато надничам между решетките, виждам, че публиката вече се настанява. Сенаторите и генералите са заели местата си на пейките в скованите амфитеатри, обърнати към кладата; легионите са се построили в огненочервен квадрат около тях, а зад гърбовете им тълпите проточват вратове с надеждата да видят нещо.
Колко от тях ще доживеят залеза, ако стане както Порфирий планира? Казва, че иска да обедини империята — но дори на Константин му трябваха двайсет години войни, за да го постигне. Не всички ще приемат твърдението на Порфирий, че е станало чудо.
Опитвам се да зърна Крисп, но пътеката е тясна и претъпкана с хора на Порфирий. Крисп не се вижда — вероятно е по-нататък и извивката на сградата го скрива от мен.
В града под нас погребалната носилка продължава бавно да се изкачва по хълма. Обръщам се към Порфирий, който е клекнал до мен.
— Александър я е открил, нали? Твоята тайна. Затова си го убил в библиотеката.
Той избърсва потта от очите си.
— Откри я по възможно най-лошия начин. През този ден Крисп беше дошъл да се срещнем в библиотеката — имаше документи, които трябваше да види. Александър го видя и позна. Крисп се паникьоса; грабна първото нещо, което му попадна, и замахна. Той е силен. Един удар беше достатъчен.
— Пребил е стария си учител до смърт? — Поклащам глава. — Крисп, когото аз познавам, никога не би направил това.
— Смъртта променя човека. А днес времената са тежки.
Порфирий се обръща и оглежда пейзажа долу. Краят на процесията най-сетне е влязъл в периметъра на мавзолея. Тълпата забавя ход, докато се извива към кладата — стотици ръце се протягат над загражденията само за да докоснат ръба на плащаницата. Свещениците, които са придружавали носилката от двореца до тук, изведнъж са се стопили в нищото, няма го дори Евсевий. Никой от тях не иска да стане свидетел на древния ритуал — начина, по който римляните са погребвали своите владетели от древните царе насам. По-късно, когато пепелта изстине и армията се разпръсне, те ще изпълнят своя християнски ритуал в пречистващото присъствие на светите апостоли. Обаче дотогава положението вече можеше да бъде твърде различно.