Изкачиха се няколко палуби нагоре, като надникваха в помещенията, край които минаваха. От начина, по който бяха разхвърляни мебелите, беше очевидно, че изоставеният съд е преживял тежка буря. Не откриха никакви следи от екипажа.
Мостикът беше широк и сумрачен заради слоя сол, който покриваше стъклата. Отново не откриха никого, но на масата за карти зад щурвала намериха лист хартия, поставен в найлонов джоб и залепен за нея с няколко безцветни лепенки.
Лугонес използва бойния си нож, за да извади листа, и го подаде на своя началник.
Еспиноза зачете на глас:
„До всеки, който намери това писмо. Бяхме принудени да напуснем «Норего» след отказ на водните помпи, защото в трюма започна да нахлува вода през дупка в корпуса. Главният инженер Скот направи всичко възможно да ги накара да заработят отново, но не се получи. Решението, което взехме, не беше лесно. Тези води са коварни и далече от всякакви брегове, но една плаваща спасителна лодка е по-добра от потъващ кораб. Моля се за моите хора. Ако не успеем да се спасим, моля, кажете на жена ми, че много обичам нея и нашите момчета. Това важи и за останалите мъже и техните семейства“.
Беше подписано от капитан Джон Дарлинг от линията за товарни превози „Прокси“. И най-важното — писмото бе подписано — януари миналата година. Старата черупка беше дрейфувала в течение на двайсет месеца.
— Дали екипажът се е спасил? — попита Лугонес.
Еспиноза поклати глава.
— Нямам представа. Обаче се чудя защо корабът не е потънал. Когато един капитан напуска своя кораб, трябва да е напълно сигурен в причините. Искам да проверя двигателния отсек и останалите помещения.
След десетина минути и няколко погрешни завоя откриха стълба, която се спускаше във вътрешността на кораба. Щом Хименес бутна вратата, ледена вода плисна краката им. Лугонес насочи фенерчето си надолу по стълбите. Те бяха напълно наводнени. Водата беше тъмна от маслото и на светлината проблясваше във всички цветове на дъгата.
— Това обяснява всичко. Пълен е с вода — подхвърли сержантът.
— Чудя се какво ли са превозвали — измърмори Хименес. — Доколкото си спомням закона за морско спасяване, който намери кораба, има право да запази и него, и товара му.
— А кога си учил морско право? — попита подигравателно Еспиноза.
— Не съм, но гледах документален филм по телевизията.
— Дръж крадливите си ръце в джобовете. Ние сме войници, а не търговци на скрап. Сигурно при другия отлив или когато излезе буря, тази развалина ще отплува наново.
— Дали да не пробием няколко дупки в корпуса, за да потъне със сигурност? — предложи сержант Лугонес.
Еспиноза се замисли.
— След като е оцелял толкова време, нека го оставим на мира.
Три палуби под тримата гаучоси Хуан Кабрило се беше отпуснал в креслото си. Не му беше минавало през ум, че аржентинският майор, чието лице беше започнал да вижда и насън, ще се окаже романтик. Едно от най-големите му притеснения беше, че може да използват „Орегон“ за мишена. Бяха предотвратили откриването на термична следа, като отрязаха пътя на топлината към „външните“ части на кораба, намалиха отоплението в останалите сектори и използваха пълните с вода баластни цистерни като преграда срещу огледа. Номерът с наводнените стълби изиграха, като просто затвориха долу водонепроницаемата врата и вкараха с помпа малко вода от трюма.
Кабрило погледна към Макс Хенли, който клатеше глава.
— Какво? — попита той. — Нали ти казах, че мога да скрия кораба на прага им.
— Това не се брои — измърмори Макс.
— Колкото по-възмутителна е лъжата, толкова по-лесно се приема. По всички правила би трябвало да се страшно подозрителни, а я ги виж. След десет минути зарязаха претърсването, а нашият сладък майор е готов да се разплаче.
— Хуан, не мога да не ти го призная. Ти си много изобретателен кучи син. И сега какво? Ето ни тук. Какъв е планът?
— Честно казано, не съм мислил много какво ще се случи оттук нататък. Обърна ли внимание на товара под платнището на второто корабче? — Външните камери водеха наблюдение на войниците още от пристигането им на разсъмване. — По размери прилича на сонар със странично сканиране.
— Това означава, че се готвят да търсят останките на китайския кораб.
— Предполагам, че ще се опитаме да ги изпреварим?
— Този план се налага от само себе си — кимна Кабрило и се усмихна широко, като доволен от своето дете родител. Наистина не беше мислил какво ще правят, след като докара „Орегон“ на брега.